Зима е. Но много хора пазят спомени и за една друга зима, известна още като „лукановата“. Такъв спомен разказва писателя от Перник Николай Милев. Докато историята все още е жива и непроменима. Ето го…
СПОМЕН ОТ ЕДНА ЗИМА
В онази, лукановата зима, една сутрин рано в пет отпраших с ладата към София да търся нещо за ядене.
На „Виттошка“ имаше деликатесен магазин – срещу трамвайната спирка, близо до кафене „Бразилия“. Паркирах на „Денкоглу“ и се отправих нататък. В този ранен час пред пустите витрини на магазина имаше много хора. Дадоха ми номерче – 69. Число-ирония. Едва скрита усмивка огря ледената ми изгладняла душица.
В осем часа отвориха магазина. Никакви продукти нямаше, но очакваха. Какво? Не знаеха продавачките. „Все нещо ще докарат“ – отвръщаха те.
Преди това, на път към центъра, от Княжево купих хляб – топъл, уханен.
Възторжен вик на жена разбуди унилото множество. „Докараха рагууууу!“. Беше единадесет часа. След час рагуто свърши. Стигна до № 36. А именно 36 беше любимото ми число… Край нас трополяха трамваи. Стори ми се необичайно, че бяха пълни с хора. По отсрещния тротоар също се появиха хора – възрастни, мазни, добре облечени, крачещи в посока ЦУМ. Един мъж от опашката рече, че в един часа ще има митинг на БСП. И множеството, сбрано пред празния деликатесен магазин, изригна. Полетяха камъни, псувни и проклятия към пълните със старци трамваи и към онези на отсрещния тротоар. А съществата в трамваите ни гледаха, сякаш минаваха край извънземни. Някои от тях злобно ни посочваха юмруци, а една лилава бабка изпружи среден пръст.
Прибрах се у дома с четвърт хляб.
Автор : Николай Милев
