Разказът „Кръв от къртица“ на пернишката писателка Здравка Евтимова е включен в учебниците на средните у-ща в САЩ – тираж 1 милион екземпляра. Преведен на английски под заглавието Blood, той ще бъде прочетен от осмокласниците в САЩ наред с произведенията на Рей Бредбъри, Айзък Азимов, Едгар Алън По и Хауърд Лъвкрафт.
Учебникът е разделен на 6 части, като в него са попаднали 11 разказа. „Кръв от къртица“ на Здравка Евтимова е поместен във втората част на учебника, която е със заглавие „Тръпката, която изпитваме при изживяване на нещо страшно“. Другият разказ в тази част е „Аутсайдерът“ на Хауърд Лъвкрафт.
Благодаря ви, скъпи приятели. И аз се радвам, но зная, че един разказ не те прави писател. Да си пожелаем добро здраве – на нас, на обичаните ни хора, на хората които познаваме и не познаваме, за да живеем заедно в мир и добро.
Това каза пернишката писателка Здравка Евтимова, след като бе залята от поздравления за успеха си. А ето го и него:
КРЪВ ОТ КЪРТИЦА
В моя магазин идват малко клиенти. Обикновено учители, които търсят комплект опитни животни за часовете по биология. Продавам жаби, насекоми, гущерчета. Скоро ще се откажа, не мога да покривам загубите. Ала така съм свикнала с тази стаичка, с мрака и миризмата на формалин.
Един ден в магазинчето влезе жена. Беше малка, свита като купчинка сняг напролет. Не ме погледна. Сигурно не идеше да купи нещо, просто ѝ бе прилошало на улицата. Заклати се, щеше да падне, ако не бях хванала ръката ѝ.
– Имате ли къртици? – изведнъж запита непознатата. Очите ѝ приблясваха като стара разкъсана паяжина с малко паяче в средата – зеницата.
– Къртици ли? – спрях. Трябваше да ѝ кажа, че никога не съм продавала и никога не съм виждала къртици. Жената искаше друго да чуе – погледът ѝ пареше в моите очи.
– Нямам – казах. Тя въздъхна, после изведнъж се обърна настрана.
– Ей, стойте! – викнах. – Може да имам къртици.
Тя спря. Погледна ме.
– Кръвта на къртицата лекувала – прошепна жената. – Трябва да изпиеш три капки.
Хвана ме страх. Мъка дълбаеше очите ѝ.
– Поне болката за малко спирала… – прошушна тя, после гласът ѝ угасна.
– Вие ли сте болна? – попитах.
– Синът ми.
Ръцете ѝ, изтънели като изсъхнали клони, се дръпнаха от щанда. Исках да я успокоя, да ѝ дам нещо – поне чаша вода. Раменете ѝ бяха тесни и се губеха в тъмносивото палто.
– Искате ли вода? – Когато взе чашата и отпи, мрежата бръчици около очите ѝ затрепери. – Нищо, нищо – разбъбрих се аз. Не знаех как да продължа. Тя се обърна и тръгна към вратата.
– Ще ви дам кръв от къртица! – креснах.
Избягах в задната стаичка. Не мислех какво правя, не ме интересуваше, че ще я излъжа. Нямаше откъде да взема кръв. Нямах къртици. Жената чакаше. Блъснах вратата да не се вижда какво правя. Порязах китката си с малкото ножче, което държах в чекмеджето при кутиите с рибарска стръв. От раничката полека започна да изтича кръв. Не болеше, ала се страхувах да гледам как се изцежда в шишето. Събра се малко – сякаш на дъното бяха паднали две-три глогинки. Излязох от задната стая, забързах към нея.
– Ето ви – казах. – Тази кръв е от къртица!
Тя се взря в ръката ми, по която все още се стичаха кървави капки. Въобще не посегна към шишенцето. Насила го блъснах в ръцете ѝ.
– От къртица е! От къртица е!
Опипа шишенцето. Вътре като догарящ огън блещукаше кръвта. След малко извади пари от оръфаната си чанта.
– Не. Не ща – казах аз.
Жената не ме погледна. Хвърли на масата банкнотите и закрета към вратата. Исках да я изпратя, или поне пак да ѝ дам вода, преди да си отиде. Ала усещах, че не ѝ трябвам, никой не ѝ беше необходим.
Есента продължаваше да засипва града с мъгливите си дни. Скоро трябваше да закрия магазина. Беше мразовито, хората бързаха край витрината. Нямах купувачи в тоя студ.
Една сутрин вратата рязко се отвори. Оная, малката женица, влезе вътре. Затича към мене. Исках да се скрия в съседния коридор, ала тя ме настигна. Прегърна ме. Заплака. Задържах я да не падне, така безсилна изглеждаше. Изведнъж вдигна лявата ми ръка. Белегът от раната беше изчезнал, но тя откри мястото. Залепи устни към китката, сълзите ѝ навлажниха кожата на ръката ми и ръкава на синята работна престилка.
– Той ходи – изплака жената и скри с длани несигурната си усмивка.
Искаше да ми даде пари. Беше донесла нещо в голям сак. Усетих, че се е стегнала, че малките ѝ пръсти са твърди и не треперят. Изпратих я, ала тя дълго стоя на ъгъла – дребна и усмихната в студа. После улицата опустя. Беше ми хубаво в магазинчето. Така сладка ми се стори старата, глупава миризма на формалин.
Още същия следобед пред тезгяха в тъмната стая дойде един човек. Висок, приведен, подплашен.
– Имате ли кръв от къртица? – запита, очите му, залепнали към лицето ми, не мигаха.
– Нямам. Никога не съм продавала къртици тук.
– Имате! Имате! Жена ми ще умре. Три капки само! – хвана лявата ми ръка, повдигна насила китката, изви я.
– Три капки! Иначе ще я загубя!
Кръвта ми потече от порязаното много бавно. Мъжът държеше шишенцето, капките се търкаляха като мравки към дъното. После той остави на масата пари.
На другата сутрин пред вратата на магазинчето ме чакаше голяма тълпа хора. Ръцете им стискаха малки ножчета и малки шишенца.
– Кръв от къртица! Кръв от къртица! – викаха, кряскаха, блъскаха се.
Всеки имаше мъка вкъщи и нож в ръката.ЗДРАВКА ЕВТИМОВА
Здравка Евтимова е родена през 1959 г. в Перник. Завършила е английска филология във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. Специализира художествен превод в Сейнт Луис, САЩ. Нейни разкази са публикувани в над 32 държави. Носител е на множество национални и международни награди.
Здравка Евтимова е автор на над 90 кратки разкази, публикувани в 32 страни. През 2015 г. разказът й „Кръв от къртица“ беше включен в учебниците по английски език за гимназиалния курс в Дания. През 2017 г. същият разказ беше публикуван в антология на САЩ с препоръчани материали за обучение в гимназиите в САЩ.
Разказът „Seldom“ („Рядко“) на Здравка Евтимова беше включен в антологията „Best European Fiction 2015“ („Най-добра европейска проза 2015 г.“) на издателство Dalkey Archive Press, САЩ, 2015.
Разказът на писателката „Твоят ред е“ е един от десетте наградени разказа в световния конкурс за къс разказ на тема „Утопия 2005“ в град Нант, Франция. Този разказ е включен в антологията „Утопия 2005 – Десет писатели от цял свят“.
Разказът й „Васил“ е един от десетте разкази, спечелили в конкурса за къс разказ от цял свят на радио BBC, Лондон за 2005 г.
Здравка Евтимова е и автор на романите „В студената ти сянка, лейди“, „На две крачки от мен“, „Линди“, „За теб, за мен“, „Четвъртък“.
Има публикувани шест книги в САЩ, три във Великобритания, две в Италия и Македония, една в Китай и Сърбия.
Превела е над 25 романа от английски, американски и канадски автори. Превежда произведения на български писатели на английски език.
Здравка Евтимова е носител на множество национални и международни награди.
През 2016 г. романът й „Една и съща река“ беше отличен с наградата „Роман на годината“ за 2015 г. на фонд „13 века България“. Последната й книга е също роман – „Зелените очи на вятъра“ (изд. „Жанет 45“).
