Обороти за десетки милиони, множество спечелени обществени поръчки, работа по едни от най-ключовите инфраструктурни проекти и изведнъж – фалит. Това е свръхсбитият преразказ с неочакван край на корпоративния възход и падение на „СК-13 Пътстрой“.
За четвъртвековната си история тя се превръща в една от големите строителни компании в България. Участвала е заедно с „Трейс груп холд“ (нещо, което напоследък не е особена реклама) в изграждането на магистралите „Тракия“ и „Хемус“, жп линията от Пловдив до Бургас, столичното метро, парка пред НДК, Южната дъга и други пътни проекти в София. Дружеството, срещу чието име в регистъра на „Биволъ“ с договори от обществени поръчки стоят 54 резултата за общата сума 285 млн. лева, спечелени самостоятелно или чрез участие в консорциуми с други фирми, е обявено за неплатежоспособно на 28 юни. Първото събрание на кредиторите пък е проведено на 27 юли, а след възобновяването на дейността на Търговския регистър е вписан и списъкът на приетите от съда вземания – близо 34 млн. лева.
От ръководството на компанията заявиха лаконично пред „Капитал“, че „такива неща се случват“. Но документите сочат за отдавна започнало необслужване на задълженията, прехвърляне на собствеността към офшорни зони и отделяне на работещи структури в други фирми. Ситуацията се усложнява допълнително и от факта, че на 16 юли тази година за неплатежоспособно е обявено и „СК-13 Холд-Инг“ АД – холдингът, под чиято шапка се намираше „СК-13 Пътстрой“ заедно със „СК-13 Трансстрой“ и „СК-13 ПЕЧ“. Около една трета от задълженията на „СК-13 Пътстрой“ са именно към „СК-13 Холд-Инг“, като и зад двете дружества стоят едни и същи лица. Но освен тях списъкът от кредитори включва Уникредит Булбанк и още редица доставчици и подизпълнители, които едва ли са щастливи от последните действия на мениджмънта.
История на фалита
Делото за неплатежоспособността на „СК-13 Пътстрой“ е водено в Пернишкия окръжен съд, където е и регистрацията на фирмата. От решението на магистратите става ясно, че дружеството е работило нормално до края на 2015 г., когато впрочем приключва и прословутият ремонт на парка пред НДК. За последно Столичната община плати 435 хил. лв. на фирмата в края на ноември същата година. За 2016 и 2017 г. обаче компанията няма никакви приходи. За тези две години не са изготвени и годишни финансови отчети. Във връзка с делото е представена единствено информация за задълженията, които към края на 2016 г. надхвърлят 22 млн. лева. Над 73% от тях обаче са към свързани лица – в случая „СК-13 Холд-Инг“.
Каква е формалната причина за внезапното прекратяване на дейността на фирмата не става ясно, но за начална дата на неплатежоспособността й съдът е приел 31 декември 2016 г. За синдик на дружеството в началото на юли пък е назначен Любен Иванов.
„Капитал“ успя да се свърже с Десислава Николаева Такова-Тенева (дъщеря на съоснователя на компанията Николай Таков), която и към момента се води представител на дружеството и член на съвета на директорите „СК-13 Пътстрой“. Тя обаче отказа да коментира подробности около съдбата на компанията и причините, поради които е изпаднала в несъстоятелност. „Това са нормални неща, които се случват с всички фирми. Не мога да предоставя подробности по казуса“, заяви тя, посочвайки, че вече се оттегля от дружеството. Потърсихме и дългогодишния прокурист на фирмата – Галина Порожанова, но тя не вдигаше телефона си.
От Перник към Сейшелите
Това, че „СК-13 Пътстрой“ реално е спряла да работи и е тръгнала по пътя на фалита, изглежда, е било добре известно на нейните собственици – те са предприели няколко действия, които биха могли да се разглеждат като опит за избягване на отговорност.
За да се изясни цялостната картина, трябва да се върнем към 1993 г., когато е създадена „СК-13 Пътстрой“ чрез преобразуването на „Пътно управление – Перник“. Основни акционери тогава са били Николай Таков, Цветанка Нешева, Светослав Геков и Стоян Гашаров. През годините корпоративната структура се променя и към края на 2014 г. контролният пакет от акциите е притежание на „СК-13 Холд-Инг“, но основни собственици са споменатите по-горе лица. Или накратко – промяна в контрола няма поне до края на 2016 г. Точно когато съдът приема, че е настъпила неплатежоспособността на „СК-13 Пътстрой“, по-голямата част от акциите на дружеството (64.12%) са прехвърлени към офшорната компания от Сейшелските острови Starla Corporation. От документите в Търговския регистър става ясно, че тя е учредена на 27 октомври 2016 г., а консултант е Alfa Consulting LTD, като е ползван и неговият адрес. Уставният капитал е 100 хил. долара, но учредителният акт е засекретен. Видно е само, че за директор на офшорната компания е вписано номинално местно лице – Елена Лафортюн. За представител на дружеството в България пък е посочен Светослав Григоров, който няма официални участия в други юридически лица.
За Starla Corporation няма никаква друга публична информация, но от книгите на акционерите е видно, че там са отшили акциите на Николай Таков (39.25%) и други по-малки акционери като Албена Мирчева, която е запазила 2.61% от предишните си 17.66%. Бягството към Сейшелите обаче вероятно е продиктувано от създалите се огромни задължения между „СК-13 Пътстрой“ и холдинга „СК-13 Холд-Инг“, който е спрял да обслужва кредитите си още през 2015 г., а Софийският градски съд обявява 31 декември 2015 г. за начална дата на неплатежоспособността му.
Списъкът на кредиторите
Искането за откриване на производство по несъстоятелност на „СК-13 Пътстрой“ е подадено от „Омикс газ“, което претендира за неплатени фактури от доставка на дизелово гориво и пътен битум в размер на 1.27 млн. лева. Но след това към делото се присъединява и Уникредит Булбанк, в полза на която е учреден особен залог върху цялото търговско предприятие – обезпечение по кредит на „СК-13 Холд-Инг“. Става дума за общо три договора за кредит, съответно за 6.5 млн. евро, за 8 млн. евро и за 1 млн. лева. Първоначално от „СК-13 Пътстрой“ оспорват тези задължения, като твърдят, че няма извършени доставки от страна на „Омикс газ“ и валидни изискуеми задължения към банката. Но предоставените впоследствие доказателствени материали от ищците водят и до крайното решение на съда. Банката за кратко в края на 2016 г. реализира този залог и назначава свой управител, но след това явно компанията е погасила дължимите вноски, защото тя оттегля претенциите си.
От списъка на приетите вземания, който е подаден за вписване на 30 август, става ясно, че освен на „Омикс газ“ (с признати 500 хил. лв.) и на Уникредит Булбанк (с признати 19.5 млн. лв.) „СК-13 Пътстрой“ дължи още 650 хил. лв. на НАП, 17 хил. лв. на ЧЕЗ и 456 хил. лв. на Министерството на енергетиката за концесията на находището за добива на доломити „Студена“. Има и задължения от няколко десетки хиляди за неизплатени трудови възнаграждения.
Подобна е ситуацията и при „СК-13 Холд-Инг“, където инициатор на делото е „РТ Инженеринг – Н“, което претендира за непогасен от холдинга кредит в размер на 300 хил. лева. Впоследствие към процеса се присъединяват Обединена българска банка и Уникредит Булбанк. Все още обаче по партидата на дружеството не е вписан списъкът на приетите вземания. За синдик е назначена Ралица Топчиева.
Изчезналата строителна лаборатория
Аналогично на казуса с пътя край Своге, където се оказа, че изпълнителят „Трейс“ е анализирал качествата на асфалта в собствена лаборатория, „СК-13 Пътстрой“ също е разполагала с такова собствено звено за изпитване на строителните материали. Става дума за Пътностроителната изпитвателна лаборатория (ПИЛ), разположена на самата кариера „Студена“ край Перник, чиято акредитация за последно е била подновена и разширена от Българската служба за акредитация на 29 март 2016 г.
Колкото и спорно да е съществуването на такива лаборатории към самите строителни фирми, без съмнение тези звена имат своята стойност не само като материални активи и специалисти, но и като сертификати, които са международно признати. В случая със „СК-13 Пътстрой“ обаче поне на този етап ПИЛ няма да е част от масата на несъстоятелността и съответно няма да може да послужи за погасяване на задълженията при евентуалната й продажба. Причината за това е, че съветът на директорите на дружеството е решил да прехвърли лабораторията на друго юридическо лице – „Лабтест 2000“, при това безвъзмездно. Решението за това е взето на 11 ноември 2016 г., но протоколът от заседанието на съвета на директорите, с койтo „Капитал“ разполага, не е публикуван в Търговския регистър. Той обаче е предоставен в Българската служба за акредитация заедно с договор между „СК-13 Пътстрой“ и „Лабтест 2000“ и съответните декларации, без които прехвърлянето на сертификатите няма как да се случи. Новата акредитация на името на „Лабтест 2000“ е издадена на 23 февруари 2017 г.
В тези действия, разбира се, няма нищо случайно. „Лабтест 2000“ е регистрирана на 2 ноември 2016 г., или 9 дни преди строителната фирма с четвърт вековна история да реши да й подари ПИЛ. Мажоритарен собственик на компанията обаче е „Команс 2000“ АД, чиито акционери са добре познатите Николай Таков, Десислава Николаева Такова-Тенева, Стоян Гашаров, Албена Николова и други свързани със „СК-13 Пътстрой“ и „СК-13 Холд-Инг“ лица.
Синдикът Любен Иванов би могъл да поиска разваляне на договора за прехвърляне на ПИЛ към новото дружество. Но дори и това да се случи, едва ли в масата на несъстоятелността на дружествата „СК-13 Пътстрой“ и „СК-13 Холд-Инг“ ще се съберат достатъчно средства за погасяване на многомилионните задължения.
източник: perisckop.bg
