Преди около 100 години жители на трънското село Стрезимировци спомогнали за изместването на днешната граница със Сърбия в Трънско. Това гласи една от местните легенди в района, за която пред репортер на Zapadno.com разказа историкът от Трън Кирил Михайлов.
Съгласно Ньойския договор от 1919 година от Царство България са откъснати територии, сред които и земи в община Трън тогава Трънска околия. Откъснатите села от Трънско са: Звонци, Ясенов дел, Куса Врана, Берин извор, Трънски Одоровци, Нашушковица, Ракита, Вучи дел, Пресека, Петачинци, Врабча, Искровци, Грознатовци, Стрезимировци, Паля, Сухи дол, Кострошевци, Драинци, Колуница и Клисура (Трънска Клисура). Границата разделя селата Петачинци, Стрезимировци и Врабча на две части, пише в историческите извори.
При изпълнението на Ньойския договор са изпратени сръбски войски, които да следят за поставянето на новата граница. „Има интересни случки свързани точно със самото определяне на граничната бразда. Интересен разказ и като местна легенда е, че една от вечерите стрезимировчани напиват част от Комисията, били са един френски и един японски полковник. И в този банкет, в наша лоша чест, стигат до споразумение че където през нощта изместят граничния камък там ще минава границата. Посред нощ са мъкнали камъка, който е трябвало да бъде на Побит камък край Туроковци. Те са го отнесли чак на Стрезимировци, всъщност това са могли да направят. Много повече са щели да бъдат откъснатите села. За съжаление много хора и много родове са били разкъсани. Да не говорим за глупостта – минаване на граничната бразда през частни имоти, през къщи.“, разказа историкът Кирил Михайлов.
В първите години след Ньойския договор хората от двете страни на границата се виждали често и дори си организирали седянки. Преминаването се осъществявало през така наречените „пролазници“, които от едната страна били охранявани от сръбски гранични стражари, а от другата – от български. След като Тито оглавява Сърбия местните гранични стражари били подменени от черногорци, вследствие на което отношението към преминаващите вече не било толкова приятелско.
„Според мен тази граница не разделя само българи, тя разделя два братски народа, които най-малкото трябва да са си мили и от позиция на историята, и от позиция на религията. В крайна сметка и по говор се разбираме. Не може два народа да бъдат така разделени. Един човек е много пострадал от Сръбско-българската война, наш национален герой. Аз го имам за трънски капитан Петко Войвода, това е Симо Соколов. Той е бил в легията с Левски, той е бил заслужил гражданин на тогавашно Царство Сърбия. Симо Соколов е бил единственият човек, който е бил против войната със Сърбия, разбира се кой го е чул… Даже се е наложило да бъде затворен под домашен арест заради събитията със сръбската война“, разказа още историкът от Трън Кирил Михайлов. Неговото лично мнение е, че двата народа трябва да намерят братска точка.
