Държавният архив на Перник припомня:
8 ноември – Възпоменателен ден за Западните покрайнини
Снимка на сем. Никола Гигов Данев, направена за „прелазници“ (паспорт за преминаване в Сърбия). На всички, които са на снимката е разрешено да преминават границата за да обработват имотите си, останали от другата страна на границата. На снимката има печат на граничното село от община Стрезимировци. [1939-1940]
На 8 ноември се отбелязва Деня на Западните покрайнини, които преди 98 години са откъснати от територията на България и днес попадат в Сърбия и Македония. Районът на Западните покрайнини се обособява като такъв след Първата световна война и според разпоредбите на Ньойския договор от 1919 година.
Съгласно Ньойския договор от 1919 година от Царство България са откъснати райони от следните околии: Кюстендилска (660,8 квадратни километра), Царибродска (417,9 квадратни километра), Трънска (277,9 квадратни километра), Кулска (171,9 квадратни километра) и Видинска (16,7 квадратни километра). Общата площ на Западните покрайнини е малко над 1 545 квадратни километра. Откъснатите села от Трънско са: Звонци, Ясенов дел, Куса Врана, Берин извор, Трънски Одоровци, Нашушковица, Ракита, Вучи дел, Пресека, Петачинци, Врабча, Искровци, Грознатовци, Стрезимировци, Паля, Сухи дол, Кострошевци, Драинци, Колуница и Клисура (Трънска Клисура). Границата разделя селата Петачинци, Стрезимировци и Врабча на две части, пише в историческите извори.
