Аз така през месеци, какво ми става, че се решавам да пътувам с влак. Помните преди месеци описах такова преживяване. Според мен си струва да се опитват тези моменти и да се публикуват. За историята. На града. И на едно цяло поколение хора, които живеят по този начин всеки ден.
И така: качвам се снощи на влака, по линията София – Перник.
Качвам се във влака в 20.30ч. и обявяват по уредбата, че ще тръгне с 10 минути закъснение. След още 5 минути променят на 30 минути закъснение. Всъщност влакът тръгна с 45 минути закъснение. Нямало свободна машина – каквото и да значи това?!
Във вагона. Мъж на едната седалка се опитва да създаде революция. „Имам чувството, че това е нарочно. Това се прави срещу народа“, казва той, но никой не му обръща внимание. Най-нервна е жена на около 50-те години. Тя слиза да пуши цигара, не спира да дудня докато влакът не тръгне.
Мъж се ядосва, че нямало вагон ресторант да си пиел, докато чака. Друг добавя, че ако знаел, че ще има 1 час закъснение, щял да си вземе повече пиене. Друг се обади на колега, да го пита: „Йела да буташ влако, че нема локомотив“. В края на разговора каза: „Епа като не дойдЕ да буташ влако, утре ти че купиш бира“ и затвори.
Срещу нервната жена стои русо момиче. Говори по телефона доста дълго. След около 10-тина минути вагонът замръзна от крясък. Жената изригна срещу момичето: „Спри да говориш по телефоно, ма! Нема да те слушам цяла вечер тука глупостите“. Нервната жена се опитваше да заспи, но момичето явно й пречеше. Мъж от близкото се провикна: „Живеем в свободни времена“.
Жената изригна още веднъж: Свободни времена, ама не тука. Няма да я слушам всяка вечер. Оная вечер па седнА до мене и цел чяс й слушАх глупостите“.
Телефонният разговор на момичето, въпреки ,че се провеждаше тихо, се чуваше от околните. Обясняваше на някакво момче, как някаква била много тъпа. И как кучето й било по-умно от оная.
Дойде кондукторът да проверява билетите – още едно удобно време за скандал. Нахвърлиха му се отново за закъснението на влака. Главни герои – нервната жена и мъжа с коспирацията. Кондукторът започна да се оправдава, че бил прост работник и нищо не зависело от него. Да се оплаквали на началник-влака или в книгата за оплаквания. „Каква книга ще пишем, бе?! Тоя директор сигурно нищо не разбира от влакове“, сопва се жената.
Това дава шанс за изява за мъжа с конспирацията, отново да подхване любимата си тема: „Казвам ви, това е нарочно! Няма как да е друго яче!“ Жената се съгласява: „Да, нарочно е! Всяка вечер влакът закъснява. А я работим по 20 часа.“. Мъжът добавя: „Искат да ни уморят“. Жената казва: „Епа ние сме си умОрени вече“.
Влакът отново спря. Още 15 минути чакане на гара Горна баня, да се разминем с друг влак. Момичето с телефона се изнесе в съседен вагон. На един батка – студент му звънна телефона. „Епа тука съм на Горна Баня, аре само да минем през нас като пристигнем на Перник, да хвърлим дрешляците от даскало и ше ти се обадИм. Разговорът приключи бързо, че смее ли човек да говори по телефона вече, заради „спящата красавица“.
Има още един господин сред нас. От там ни вопъл, ни стон. Чува се само отваряне на кенче. Така три пъти през около 15-20тина минути.
Влакът спира на гара Перник, но не и драмите.
Група върви и се разправя. Пиян глас твърди, че всичко е точно: „Епа 2 часа, какво искате вие, всичко е в реда на нещата?!. Това взриви друго момче – ром: „Как в реда на нещата, бе, това не е нормално!“. Пияницата каза: „Епа немаме друг избор, що да праиме?!“. Ромчето: „Как що, заминавам навън. Това повече няма да го търпя. Отивам и аз в Италия“.
На метри от тях втора група мъже се разправят, че се прибирали всяка вечер в Перник по късно. „Епа, да си вземем апартамент у Софио за 1000 лево ли искаш?, сопна се единия. Другите сумтят нещо тихо. Всеки псува.
Отдалечаваме се от гарата. Тълпата се разсея. По едно време гледам на съседния тротоар – мъж върви с чанта с лаптоп. Глутница кучета търчат към него. „Марш, чиба“, крещи мъжа и размахва чантата. И кучетата се отдръпнаха. Таман си помислих,че аз съм следващия, кучетата го нападнаха отново него. Пак ги изгони и се махнаха.
Перник си е Перник!
