В изявление на „Топлофикация Перник“ публикувано от близки до дружеството онлайн медии, със заплахи и остър тон се прави изявление от диретора на дружеството срещу перничани. В писмото става ясно, че перничани, които си позволяват да говорят, че въздуха мирише или че няма парно зимата са „шепа нередовни платци и длъжници“, медията, която отразява техния вопъл е фейк, а ако някой надига глас срещу горенето на боклуци в ТЕЦ-а иска да остане на студено или да му се повишат цените на парното. Прочетете цялото писмо без редакторска намеса, препечатано от близките до ТЕЦ-а медии:
През последните дни ние, екипа на „Топлофикация Перник“ АД, с недоумение и тревога сме въвлечени да участваме в една нечистоплътна, пошла и миризлива кампания, целяща сатанизирането на Дружеството и достъп до мимолетна слава на шепа неразбиращи материята, която дебатират, но достатъчно кресливи, за да повлекат след себе си първосигнално действащите институции в града ни.
От къде тръгна всичко – от депозираното от нас Инвестиционно намерение / ИН / в котлите на „Топлофикация Перник“ АД да се изгарят не само въглища и брикети, а и биомаса, шисти и RDF. Горивото за истерията се оказаха шистите и RDF-ът. За шистите разбрахме, че дебатиращите нямат и най-малка представа какво са те. Това говори за пълна неадекватност на дебатите и дебатиращите, защото нито един от тях не е прочел нашето ИН. Мога само да им подскажа, че шисти са етап от образуването на въглищата, но много по-ранен. Що се отнася до основното гориво, разгоряло истерията -RDF, ще ползвам информация от достъпни и публични източници, за да не бъда обвиняван в пристрастност. Познаващите буквите могат да добият представа по темата и от списание „Екология и инфраструктура“ брой 3 от 2018г.
„По същество RDF е горима фракция (гориво) от смесено събрани твърди битови отпадъци (ТБО) и термичното ѝ оползотворяване. Тази възстановена от смесения поток ТБО фракция е известна като гориво от отпадъци (refuse-derived fuel, RDF). По състав RDF е смес от материали, отличаващи се с по-висока горимост (например хартия, пластмаса) в сравнение с компонентите в общия поток отпадъци. RDF успешно се използва като горивна добавка, в работещи на въглища котли в топлоелектроцентрали,или като самостоятелно гориво, в специално проектирани за целта съоръжения. Установено е, че при съвместно изгаряне с въглища, RDF с калорична стойност между 12 000 и 16 000 J/g може да осигури до около 30% от необходимата входна енергия.Методите за получаване на висококачествена горима фракция от ТБО са два – механо-биологично третиране и процес на суха стабилизация. При първата технология металите и инертните материали се отделят, а органичните фракции се пресяват за последваща стабилизация чрез компостиране със или без фаза на разграждане. Остатъчната фракция, състояща се предимно от сухи хартиени, пластмасови и текстилни материали, е с висока калоричност. RDF може да се получи и посредством процес на суха стабилизация, при който остатъчните отпадъци (без инертните и металните компоненти) се изсушават и стабилизират чрез компостиране. Получената маса се отличава с висока калорична стойност, което я прави подходяща за приложение като гориво.“
RDF е всъщност отпадъчният материал от ТБО, който не може да се рециклира. Този отпадък съдържа множество органични материали – около 70 %, които са горими и затова се нарича „гориво“. Останалите 30 % са неорганични, т.е. негоривни материали. Технологията за изгаряне на RDF е от 70-те години на миналия век, когато започва масово изграждане на инсталации за изгаряне на RDF в индустриалните страни – САЩ, Япония, както и в Западна Европа. В момента по света има над 400 завода, изгарящи над 90 млн. тона RDF годишно, а добиваната енергия е над 4 гигавата на час. Сред най-известните заводи в Европа за преработка на RDF е този във Виена, въведен в експлоатация през 1972 г., с капацитет е от 270 000 тона годишно. Подобни има в Цюрих от 1969 и 1978 г. (200 000 и 100 000 т/годишно), в Берлин от1967 г. (350 000 тона годишно), Бон от 1992г. с капацитет от 180 000 тона годишно, както и още няколко по поречието на Рейн.
Поради това, че много големи количества RDF се рециклират в страни като Германия, Холандия, Дания, Швеция, Великобритания, Швейцария и т.н., съществува свръх капацитет на мощности, което е довело до борба за всеки тон RDF между операторите на такива централи. В резултат, пазарът на RDF се е променил много и в момента е обект на внос като гориво за съществуващите централи.
Що се отнася до това дали изгарянето на RDF не би допринесло до допълнително замърсяване на околната среда ще предоставя следните неизвестни на малката, но дебатираща по въпроса, група граждани. Котел №5 в „Топлофикация Перник“ АД е проектиран и изграден със средства от Световната Банка съгласно всички световни и европейски екостандарти през не много далечната 2009г. Тогава в експлоатация е пуснат и най-модерният южно и източно от Дунав електрофилтър. Във възможностите на съоръженията е предвидено изгарянето на доста видове твърди горива, включително RDF. И не на последно място, през 2014г. от нас бе въведена в експлоатация инсталация за мокро очистване на газовете, по-известна като сероочистка. Следващото нещо, което е необходимо да се знае от дебатиращите, е защо ТЕЦ „Република“ се намира точно там. Преди построяването му са правени много дълги и сериозни проучвания за това на къде и как точно ще се пренасят изпусканите от комина му газове. Има едно понятие „Роза на ветровете“ и бих препоръчал запознаването ви с него, за да откриете истината защо ТЕЦ-ът е там и къде биха усетили носещи се от него прах и и миризми. След това си вижте адресните регистрации и си отговорете чия миризма ви пречи. Защото данните от последните две седмици на местата за мониторинг на въздуха не показват повишени стойности. В Перник има 6 станции. В момента /24.09.2018г./ нивата във всички тях е в норма (под 25 µg/m³ – по-точно данните се въртят между 2 и 3µg/m³). Положението не е така в Петрич, Харманли, Свиленград, Карнобат, Несебър, Бургас, Аксаково, Добрич, Шумен, Русе, където стойностите са около и над 50µg/m³. Най-лошо е във Варна, Поморие, Димитровград, където стига до 70µg/m³. А там си нямат ТЕЦ „Република“. Да не говорим, че до момента нито една институция не е установила изгаряне на RDF в горивните инсталации на ТЕЦ-а, а медиите са пълни с волни интерпретации.
А относно терзаещите се и, направили ми добро впечатление, с желанието си да се позапознаят с материята, дебатиращи, защо „Топлофикация Перник“ АД се е отказала от кандидатстването за дерогации за следващите няколко години, ще кажа няколко неща. Първото от тях е, че думата дерогация е трудно осмислима за незапознатите и означава отмяна на някаква правило или закон за определени субекти за определено време. Та, ние не сме поискали прилагането на дерогации относно нашето дружество, защото и в момента покриваме новите, по-ниски еконорми, наложени ни от ЕС.
След като бяха пояснени някои основни моменти от темата за изгаряне на RDF, искам да се върна отново на кампанията, водена срещу нас от знайни и незнайни интернет писачи, псевдоновинари и пишман политици. Господа, депозираното ИН от Дружеството ни е в следствие на строга икономическа логика. Ние работим в силно изкривена икономическа среда – на входа свободен пазар, а на изхода соц. регулация. Освен всичките разходи като заплати, външни услуги, основно гориво и т.н., от няколко години сме принудени да плащаме и така наречените „Въглеродни емисии“. Тези емисии се купуват на свободен пазар – обект са на борсова търговия и в момента тон от тях струва почти двойно на тон въглища, изгаряни в парогенераторите на ТЕЦ „Република“. Това означава допълнителен разход от около 1 500 000лв. на месец. За излизане от тази ситуация пътищата са два – вдигане цената, на предлаганата от нас услуга, или снижаване на разходите за производство. Поради тази причина, а и поради факта, че шисти, биогориво и RDF са освободени от плащанията за „Въглеродни емисии“, ние депозирахме нашите ИН. Това, че RDF е чисто гориво, го казва ЕС, поради което и насърчава употребата му като такова. Правим това, защото си даваме и сметка, че градът е проектиран така, че да не може да съществува без ТЕЦ-а си. Невъзможно би било отоплението на обществените сгради, училищата, детските градини. В нито един панелен блок ел. инсталациите не са проектирани да издържат на по-високо натоварване, електропреносната мрежа на града не е разчетена за отопление без ТЕЦ.
Затова искам и да попитам фейсбук дебатиращите какво предлагате като алтернатива след като се „преборите“ и доведете „борбата“ си до край и „Топлофикация Перник“ АД преустанови дейност.Много искам да чуя предложенията ви, но ми се слушат само смислени и осъществими.
И още нещо. От дълго време си задавам въпроса защо в гр. Перник през последните десет години не се е вяснал нито един инвеститор. Близо сме до София, имаме изградена всякаква инфраструктура, в града ни има огромно количество пустеещи промишлени площи. Какво ни липсва? Липсва ни приятелското отношение на държавата към инвеститора. Нито Общинската управа, нито представителите на правителството в града ни допринасят с нещо инвеститорът да се почувства като добре дошъл. Например нашето дружество за последните пет години е открило 50 новиработни места и е инвестирало 13 млн.лв. в изграждането на нова сероочистваща инсталация, което доведе до изваждането на града ни от ежедневните сводки за силно замърсен въздух с SO2(даже Министърът на екологията го каза в национален ефир). Само по себе си това е факт с особено значение за града. При такава инвестиция в друга област, фирмата би била обявена за инвеститор клас „А“, да ѝ бъдат намалени местните данъци, а казионните медии да се грижат за добрия ѝ имидж. В настоящия момент ние отново реализираме инвестиция в размер на 6 млн.лв. с построяването на нов завод за сушене на въглища и отново откриваме нови 50 работни места, и отново местната и държавна власт, позиционирани в гр. Перник, изсипват репресивната си мощ върху нас, преследвайки някакви имагинерни, мимолетни политически дивиденти, без да си дават сметката, че подобна репресия може да обезлюди любимия им град, оставяйки го без отопление и изхвърляйки 500 работника на улицата. Всички помнят „протестите“ от месец март 2018г., когато шепа нередовни платци и длъжници, опитвайки се да изпросят амнистия за дълговете си, увлякоха 700-800души на немощен протест. А между другото, и част от актива на сега организиращите се е съставен от тези същите познати муцуни. Също така всички знаят, че въпреки тези протести, повярвалите в нас са над 6 500. Само припомням. Перник не е изолирана фейсбук групичка. Недоумявам за посоката на държавната репресия. 15 човека крещят в несвяст, че нещо им мирише, една фейк медия им приглася и вместо репресията да е върху тези 15 крещящи субекта, тя се стоварва върху дружеството и иска да спре дейността му. Много мъдро.
Изпълнителен директор на „Топлофикация“ Перник – инж. Любомир Спасов
