Населението на общината не е много – около 4200 души, но през лятото и в почивните дни се увеличава неколкократно. А районът е голям – 51 села и 1 махала, разпръснати и повечето планински. Най-отдалеченото е на 80 км от Перник. Транспортът не е редовен, пътищата са разнебитени. Придвижването през зимата е още по-трудно, независимо че пътищата се почистват, по думите на местните. В този сезон има поне седмица-две, в които температурите са под минус 26-27 градуса. Трънско се слави и като най-студеното място в България.
Пред лекарския кабинет в Трън чакат възрастна двойка, майка с момченце, младо семейство. Малчуганът шумно се разплаква, когато таткото влиза при доктора…
Много е трудно, когато си от село – за преглед при джипито трябва да дойдеш до Трън – отива един ден, а после, когато вземеш направление, трябва да идеш до Перник, обяснява възрастен мъж. В понеделник трябва с жена си да отидат до Здравната каса в областния град, за да заверят рецептурната книжка. Добре, че изследванията се правят тук, казва млада майка, сякаш търси доброто в трудната ситуация.
Повечето от хората в общината са възрастни и бедни, мнозина от младите са без работа. „В пациентската ми листа са записани около 1200 души, половината от които не са здравно осигурени“, казва д-р Цветанка Стойчева. Тя е единият от тримата общопрактикуващи лекари в общината. Възпитаничка е на Медицинската академия в София. Дошла със семейството си преди 18 години, влюбила се в тези места и останала. За себе си казва, че вече е ашладисана за Трън. Осем години работила в спешното, а от 10 е общопрактикуващ лекар. На вратата на кабинета й има бележка, че ако прегледът не е по каса, пациентът трябва да плати 5 лв., но такова плащане не се случва повече от 2-3 пъти годишно! „Сега, в началото на учебната година, като дойдат с дете и ми кажат:
„Докторке, това са последните ми пари“
предпочитам с тях да си купят лекарства, вместо да си плащат таксата при мен“, категорична е лекарката.
„Предписваме необходимите лекарства, пациентът отива в аптеката и като чуе цената, казва на аптекарката „А-а-а, нямам толкоз пари. Дай ми един „аЛаНгин“!“ и си тръгва“, казва д-р Павлина Костова, другият общопрактикуващ лекар в Трънско. Дошла през 1989 г. по разпределение и останала да живее и работи тук. Дъщеря й наследила лекарската професия, но не се върнала в Трън.
Третата практика е на д-р Лиляна Тодорова. Родителите й са местни. След Медицинската академия в София и тя идва в Трън по разпределение. Съпругът й е инженер. Тогава имало 5 здравни участъка, болница, линейки на Бърза помощ, спомня си лекарката. Дъщеря й е зъболекар, внучката – лекар, но и те не са в Трън.
И трите лекарки обикалят селата със собствен автомобил, когато има трудноподвижни или лежащо болни, или малки деца. Ако имат възможност, близките на болните ги вземат. В петък е доста напрегнато – пазарен ден е и мнозина „използват“ – хем да посвършат някоя работа, хем да посетят и лекаря си, та да минат с един билет.
Над половината от хората в Трънско вече са възрастни и основната патология е свързана със сърдечносъдовите заболявания. Сериозен проблем и за трите лекарки е, че
хората твърде късно търсят медицинска помощ
„Този млад мъж е на крачка от пневмонията. Самолекувал се 2 седмици, а е и с диабет“, коментира д-р Стойчева. Лекарките се опитват да обхванат всички пациенти и да направят максималното за здравето им. И сигурно е така – докато чакаме в кабинета на д-р Тодорова д-р Костова да изпрати и последния си пациент, чуваме го в коридора да казва: „Къде са журналистите? Искам да им разкажа колко сте добри!“
И в почивни дни, и нощем пациентите търсят лекарките си по телефон, а понякога отиват в домовете им. Търсят и спешния кабинет, викат и линейка дори за главоболие или порязан пръст. Екипът никога не е върнал никого.
Тук не важи триажът, който спешните медици от големите градове искат да бъде въведен. Тук лекарят, все едно с каква специалност, е търсен на 24/7. В малкия град медиците не избират патологията, с която да се занимават. Д-р Тодорова е специалист по вътрешни болести, но лекува всичко. Д-р Костова е АГ-специалист и едно раждане не може да я изплаши, но и тя като колежките си трябва да се справи и с травми, и с хирургически манипулации. Останалите три лекарски практики са незаети – желаещи няма. Необходимо е
държавата да се погрижи за медицинските кадри
убедени са лекарите тук. Работата в район като Трънско е непривлекателна за младите доктори и медицински сестри. Кой би се заел да върши работата на трънските медици, когато решат да се оттеглят, никой не знае.
Лекарките високо оценяват работата на здравния медиатор, който помага на хората от ромски произход да повишат здравната си култура. Благодарение на него няма неимунизирани деца.
В Трънско очевидно хората са доволни (или са се примирили) и от малкото, което имат. Благодарни са, че останала поне лабораторията. Защото, ако трябва да се ходи до Перник за изследване на урина например, на трънчанина, макар и с направление, няма да му струва 2 лв., както на софиянеца, а 12 лв. с пътните и 100 км в двете посоки. Плюс загубен ден, защото автобусите са на няколко часа. Хората са благодарни, че и аптеката работи. Казват, че аптекарката не е млада, нито здрава, но решила да работи, докато може, че, ако се оттегли, хората
ще пътуват до Перник за един аспирин
И трънчани, и трите лекарки обаче не могат да премълчат за трудния достъп до специалист. След закриването на болницата имало опити да се организира медицински център, но не се получило – на специалистите от Перник и София очевидно не им стига времето, за да дойдат до Трън.
Иначе през 2010-а, когато бе закрита болницата, здравните власти обещаваха гръмко, че няма да има проблеми, ще бъде разкрит медицински център. Сега по веднъж месечно идват кардиолог, пулмолог и офталмолог, с когото идва и оптик, за да може, ако е необходимо, хората и очила да си вземат. Но те се нуждаят от ендокринолог, от невролог и от други специалисти.
Облагодетелствани сме от филиала на Спешна помощ, работим в много добра симбиоза, твърдят трите лекарки и не спестяват похвали и благодарности за колегите си. Хората в отдалечените села, особено през зимата, разчитат на Спешна помощ. Тук не е като в София и големите градове – важното не е линейката да пристигне до 10 или 20 минути – инфраструктурата не го позволява и никой не се гневи на екипа. Тук борбата е линейката да пристигне своевременно, а екипът й
да закара пациента жив до най-близката болница
която е в Перник. Инсултите и инфарктите са приоритет на Спешна помощ. В такива случаи е подвиг от страна на колегите, коментира д-р Стойчева.
Не като за подвиг говорят за работата си обаче хората от Спешна помощ в Трън. За тях е важно да са навреме там, където пациентите имат нужда от тях, и да направят всичко, което е по силите им. А понякога и повече! Филиалът има денонощен спешен кабинет. Докато единият лекар е на кабинет, другият е в линейката. Освен тях има медицинска сестра, санитарка и шофьор. Големият проблем е отдалечеността на селата помежду им и от общинския град. Друг проблем са разбитите пътища. От инсултите, инфарктите и травмите до обикновеното главоболие ни търсят, казва шефът на филиала д-р Евгени Ламбрев, който от 18 години пътува от София, за да помага на хората от Трънско.
Ако има едновременно два спешни случая в различни населени места, не се знае къде може да стане издънка. Но тя няма да е по вина на спешния екип. Тук хората не са чували за онези 163 млн. лв. от еврофондовете за Спешната помощ в България, които повече от 3 години четирима министри не знаят как да бъдат усвоени. Не знаят и за многократно провалените обществени поръчки за 400-те линейки заради бизнес интересите на кандидатстващите фирми. Те се нуждаят от здравна грижа.
Идеята за
повишаване на здравната вноска
не е добра, убедени са медиците в Трън. Откакто здравно неосигурените трябва да плащат за 5 години назад, ако искат да възстановят правата си, все по-малко трънчани успяват. Не са един или двама неосигурените, които вземат заеми, за да платят лечението си. Как и дали успяват да ги върнат е друг въпрос. Повишението на здравната вноска трайно ще увеличи броя на неосигурените и ще ограничи достъпа на социално слаби до здравна грижа, категорични са медиците.
Болницата, заради която д-р Стамен Григоров се отказа от Пастьоровия институт
Всеки българин трябва да знае кой е д-р Стамен Григоров – откривателят на прочутата бактерия лактобацилус булгарикус (пълното й название е Lactobacillus delbureckii subsp. bulgaricus Grigoroff 1905), която е в основата на българското кисело мляко. И на дълголетието на българите според лауреата на Нобелова награда за физиология или медицина Иля Мечников. Световната медицина обаче познава лекаря и с друго откритие – противотуберкулозна ваксина. Резултатът от изследванията, които провежда в Трън, публикува в най-авторитетното за времето си медицинско списание „La presse medicale“ („Ла прес медикал“), а през 1935 г. е поканен в Милано, където успешно излекува стотици. Въпреки многобройните покани от престижни европейски научни институти (поканен е да оглави Института на Луи Пастьор в Сао Паоло), д-р Григоров се връща в Трън, за да лекува хората от околията и да работи в местната болница.
Болницата, в която е работил, отдавна я няма, но на метри от нея е новата болница, строена в началото на 80-те години на ХХ в. Същата, която през 1998 г. бе ремонтирана по време на българо-американското учение „Крайъгълен камък ’97“, заради което я наричат „НАТО-вската болница“. Множеството недообмислени критерии на здравните власти през годините оставиха болницата с една клинична пътека – за вътрешни болести. Дори това устройваше местните. Но през 2010 г., под „мъдрото“ управление на кабинета „Борисов-1“, успешно бе убито единственото лечебно заведение, което обслужваше жителите и гостите на пограничната община. Без алтернатива. Лекари и сестри потърсиха препитание извън общината. По ирония на съдбата точно през 2010 г. земеделският министър Мирослав Найденов откри бюст на д-р Григоров в частна фиpма за зaкваcки в София!
Болницата липсва на хората, категорични са лекарите от Трънско. Изключително сериозен е проблемът с възстановяването на преживели инсулт или инфаркт.
Наистина е невероятно как бедна следосвобожденска България е успявала да поддържа болница в Трън, а съвременните управници на България – член на ЕС, които се хвалят, че за няколко години изградиха километри магистрали, не съумяха да се погрижат за здравето на хората от Трънско. Част от сградата е заключена. В друга се помещава дом за възрастни. На първия етаж е Спешната помощ. Когато преди близо 4 години дойдоха така чаканите 163 млн. лв. от еврофондовете, бе обещано, че Трън ще бъде част от мащабен инвестиционен проект за модернизиране на Спешната помощ. И Трън още чака…
.jpg)
Най-младият записан в пациентската листа на д-р Цветанка Стойчева е на 10 дни, а най-възрастният – на 95 г.
.jpg)
Д-р Тодорова за нищо на света не иска да изостави пациентите си
.jpg)
Защо се говори само за починали родилки, а не за това, че днес 2000 лекари са спасили живота на десетки хиляди, пита се д-р Костова
.jpg)
„Когато е необходимо, лекарката дава направление, но трябва да пътуваме до Перник – 50 км и 5 лв. в едната посока“, казват местните
.jpg)
Днес така изглежда болницата, която носи името на великия за Европа и света откривател на противотуберкулозната ваксина д-р Стамен Григоров
.jpg)
Линейките са две. Едната е високопроходима, оборудвана с необходимото, навъртяла над 500 хил. км за 15-ина години. Другата не помни нито годините си, нито ремонтите и трудно може да се разчита на нея
Източник: вестник „Дума“
Снимки Емилия КОСТАДИНОВА
