При разкопки в района на община Трън, които са се провели наскоро са открити фрагменти от кости на динозаври. В момента находките все още се изследват подробно, но приблизителната датировка на част от фрагментите е отпреди 80 – 82 милиона години. Това сподели пред репортер на Zapadno.com палеонтологът от Националния природонаучен музей при БАН главен асистент доктор Латинка Христова.
В разкопките, които се финансират от ОББ, са се включили експерти от няколко институции. За първи път в такава изследователска работа, свързани с динозаврите участва екип от Националния природонаучен музей при БАН, Софийския университет „Свети Климент Охридски“ – катедра „Геология, палеонтология и изкопаеми горива“ и Геологически институт при БАН. Разкопките са се провели в район, който е бил изследван и през миналата година. Предисторията на изследванията за следите от динозаврите в Трънско започва още през 2006 година.
„През 2012 година на доктор Дочо Дочев от Софийския университет – катедра „Геология, палеонтология и изкопаеми горива“ колекционер на фосили (А. Цонков) е занесъл фрагмент от кост. Владимир Николов, студент по това време, вижда находката и разбира, че това е кост, а не фрагмент от овъглено дърво. Колегите са направили тънък пререз (дюн-шлиф) на тази кост. Снимка на шлифа е изпратена на Октавио Матеус, (специалист по динозаврите) който вече има участие в публикация за българските динозаври. Той казва, че костта определено е от динозавър 
и даже предполага към кои две групи би могла да бъде отнесена находката. Впоследствие този студент има възможността да напише дипломна работа за хистологията на костите от динозаври от България, като в изследването бяха включени освен фрагментът, открит в района на град Трън, и динозаврите, които са намерени в пещерата Лабиринта. За геоложката част от неговата дипломна работа трябваше да се направи посещение на мястото и с колегите от университета (те бяха така любезни да ме поканят и аз да участвам) посетихме района. Опитахме да открием мястото, от където би могла да е костта. За съжаление проучването беше неуспешно и повече никой от университета не прояви интерес да продължи търсенето. Шансът да се намери находището, от което би могла да дойде костта, наистина беше малък.“, разказа доктор Латинка Христова. Фрагментът от костта в Трънско е била открита през 2006 година, а ерозионните процеси в района на откритието са много силни. Многото свличания в участъка на търсенето спрели учените при опита им открият находището първия път. „Имаше свличания, беше се заблатило и беше много трудно и неприятно за ходене. Но учените сме много любопитни и като ни се загнезди нещо в главата, не ни пуска. Мен непрекъснато ме човъркаше, че трябва да се подходи и, от горната страна на рекичката. Но нямаше как да знаем, че ще намерим находището. Дори някои от колегите в музея не вярваха, че може да се намери нещо.“, добави още главният асистент от Националния природонаучен музей при БАН доктор Латинка Христова.
При посещение в района през 2017 година, опитите на учените да открият нещо се увенчали с 
успех. Те се натъкнали на фрагменти, които открили в основата на вертикален откос, който не бил обрасъл, защото непрекъснато се обрушвал. „Това е един от проблемите при палеонтологичните находища – ако не се поддържат чисти, те обрасват с растителност и изчезват. Колежката Ралица Коньовска успя да намери двата фрагмента от кост и понеже приличаха на снимките на костта от Софийския университет, бяхме сигурни че това най-вероятно е динозавър. Костта беше под самото находище, тоест бяхме фиксирали самото място откъдето идваха костите. Есента отидохме пак за малко, за да огледаме по-подробно района и видяхме и кост в самия разрез. Събрахме и още кости, нападали по земята, така че вече имахме локализиран поне един пласт, от който излизат фосилни кости. Бяхме поканили доцент Марлена Янева от Геологическия институт при БАН да направи първото геоложко описание на разреза.“, добави доктор Латинка Христова.
Откритите кости са на фрагменти и няма как да дадат информация за морфологията им, което пък не позволява да се направят заключения за систематичното положение на животното/животните, на което/които принадлежат. Учените направили тънък пререз, който се 
гледа под микроскоп. Владимир Николов, изучил шлифите заключението му било, че те са от същата група животни, както и костта от Софийския университет – вид титанозавър. По време на късната креда в района на Европа е имало острови. Динозаврите, които живеели на тези острови били с по-дребни размери от обичайните или както учените ги наричат – джуджевидни форми. Такива динозаври са пригодени да живеят на малки територии с по-ограничени хранителни ресурси. „Част от времето, което прекарахме в описание на разреза, ние обсъдихме и бъдещи планове какво да се прави, тъй като за района геологията е непозната. Датировката на тези седименти беше много спекулативна. Взехме проби от три пласта за спорово-поленов анализ, който беше предоставен на доцент П. Павлишина от Софийския университет. За момента тя даде първата точна възраст – от края на сантона и началото на кампана (отпреди 80 – 82 милиона години). Така че това на практика е първа сигурна и обоснована с палиноморфи датировка на находището. Вече възоснова на тази първоначално събрана информация, ние подготвихме проект към нашия спонсор от последните години – ОББ. Благодарение на това финансиране, този път отидохме вече по-голям екип. Водеща организация е Националния природонауче музей, но съвместно работим с колеги от Софийския университет и Геологическия институт при БАН. Това може би е първият път на организирани разкопки на динозаври, и то с три различни научни институции. Беше уникално преживяване и свършихме много работа – имаше добър синхрон и стиковка. Излязоха кости и от други пластове, не само от пласта, за който подозирахме, че съдържа фосили на динозаври. Оказа се, че има поне още един пласт, от който излизат материали. Още е трудно е да се каже какво сме събрали, тъй като най-напред фосилите трябва да се изчистят и консервират. 
Подозираме, че има поне две групи динозаври – титанозавърът е единият и има вероятност една от костите да се окаже на някой от хищните динозаври (Theropoda).“, каза още доктор Латинка Христова. Допълнителни проучвания пък ще покажат каква е била природната обстановка в района по времето на къснокредната епоха. Учените не изключват и вероятността част от фрагментите от кости на находището в Трънско в резултат на ерозията да са били завлечени от реката на долу по течението.
Учените работят по въпроса до края на септември месец, за Европейска нощ на учените, да подготвят за изложба в Националния природонаучен музей част от откритите фрагменти.
