Правят семенна банка в пернишко за най-старото жито на планетата

Най-старото жито на планетата – лимецът искат да произвеждат край Глоговица и Ноевци. Това каза пред ТВ Кракра председателят на Съюза на военноинвалидните кооперации Борис Николов. Идеята е да се създаде семенна банка за лимец, която да осигури чистота и качество на посадъчния материал и да съхрани устойчивостта на растението, известно като „хлябът на живота“. Важно е в свободната пазарна ниша да не навлизат модифицирани и замърсени продукти, които да ни компроментират на външния пазар и ще лишат България от предимството, дадено й от природата, смята Николов.

Селата обезлюдяват заради демографската криза и липсата на поминък. Според Борис Николов, производството на лимец може да съживи района.

Трънският земеделски производител от село Глоговица Ивайло Савов е първият в региона отгледал чист посадъчен материал от лимец и разпространил го на други стопани.

Вече има уговорка с кмета на Бразник, старата фурна в село Ноевци да бъде превърната в складова разпределителна база за семето на лимеца. Но най-важното е, че хората са съгласни да го правят, казва още Николов.

Интересното за лимеца е, че той не се третира с препарати, не се нуждае от торове. Дори няма необходимост от почиставане на замърсени земи, след неговото посяване. В същото време лимецът се продава добре, а цените му са високи в сравнение с другите селскостопански култури. Най-трудното при лимецът е беленото на зърното, защото той има четири обвивки.

Лимецът е прото житото на земята по нашия край и е доста скъпо в световен мащаб. Освен това то е доста ценно като хранителен продукт, в него има както се казва, всичко, и освен това ще даде на наши съграждани, селскостопански производители, право на икономически живот. Производството на лимец може да замени даже и тютюна, като печалбите на хората ще бъдат по-сигурни, по-добри и по-хуманни, смята Борис Николов.

Какво е лимецът?

Лимецът e древна зърнена култура, „забравена” по икономически причини в наши дни. Той е по-труден за обработка и дава по-малко добив от днешната хибридна пшеница, но хранителните му свойства са в пъти по-добри.

Лимеца е определян като древната пшеница на траките, житото на фараоните, последната храна на Христос. Той е най-древното жито – най-старите останки от него са от преди 18 хил. години. В тракийските гробници са намирали останки от Лимец, както и в египетските пирамиди на различни места. Интересно е, че се открива все един и същ вид пшеница – значи той и сега е съвсем същия, както е бил преди.

В див вид Лимеца може да бъде видян на не едно място в Южна България. В югозападните части на страната и в източните части на Родопите Лимец расте по синорите. Ако не го познаваме бихме могли да го вземем за обикновен плевел, пораснал край пътя. Лимеца има тънко здраво стъбло, високо над метър. Класът му е сбит, а зърното – скрито в плътно прилепнали обвивки. Лимеца не е лесен за обработка. За да се смелят зърната на брашно, те първо трябва да се освободят от твърдите си люспи. Добивите от него варират между 100 и 300+кг на декар. Не може да бъде заставен да расте по – бързо или повече посредством химическите средства, с които се третират съвременните хибридни пшеници. Не поглъща и вредните вещества от почвата (например тежки метали) – това свойство на модерните сортове все по – често е проблем в нашия замърсен индустриален свят. В него Лимеца стои като паметник – спомен от чистото и здраво минало на човечеството.

В сравнение с другите пшеници, които са киселинни, Лимецът е алкална храна. Голяма част от съвременните болести днес се дължат на липса на минерали и микроелементи в човешкото тяло. Храната ни е бедна на такива микроелементи, а изборът на неправилна храна още повече ни вкарва в състояние на дисбаланс. С Лимеца си набавяме така необходимите ни цинк, манган, желязо и още много микроелементи.

Заради много твърдата си обвивка на 200 км от Чернобил дивата пшеница е останала чиста. Зърното не се подавало и на олющване, затова трябвало да се използва специална техника. Здравословният ефект идва от това че, зърното не полепва по червата и предпазва от рак. Хлябът приготвен от Лимец засища добре и е лековита храна. И в Светото писание се казва, защо трябва да изядеш 100 семена, като можеш да се нахраниш само с 10. Това е най-меката от всички пшеници, една жива храна. В нея има 12 пъти повече цинк отколкото в покълнала хибридна пшеница, 9 пъти повече манган, 7 пъти повече магнезий, калций и други полезни вещества. Знае се, че зърното от Лимец спомага за изграждане на мускулите, пречиства кръвта, избистря ума и дарява чувство на бодрост и благополучие. Лимеца съдържа всички необходими вещества, от които човешкият организъм се нуждае, за да е здрав. Сравнен с обикновените, „модерни“ пшеници, отглеждани днес, Лимеца съдържа повече протеини, минерали и витамини от групата В, а също време е и в пъти по – лесно смилаем от тях. Влакнините, влизащи в състава на зърното от Лимец са с отлична поносимост. Положителните ефекти на храните от Лимец върху здравето се приписват на способността на това жито да стимулира имунната система. Употребата на Лимец като храна е целесъобразна и при някои видове алергии; не по – малко ценно негово качество е и лесната му смилаемост.

Лимеца е издръжливо растение. Той е почти див вид, който може да оцелява и да се развива дори върху много бедни почви, където отглеждането на съвременна пшеница е немислимо. Геномът му (тоест вида и подредбата на гените в клетките му) е останал непроменен за векове. Известно е, че съвременните пшеници се отглеждат лесно и дават големи добиви в резултат на провеждана с години селекция на сортовете. За съжаление този процес е свързан и със загуба на част от полезните качества на храната. Ето защо Лимеца е толкова ценен – хранителните качества на неговите зърна са останали непроменени от векове! Интересна особеност на Лимеца е, че зърната му са покрити с твърди обвивки, които ги пазят от външни влияния – болести, паразити. Според много лечители и в България, и по света, Лимеца е най – добрата зърнена храна.

Споделената информация е подбрана от различни източници.

Научете повече на www.DarLimec.com