Големи обезщетения са взели членове на ВСС при встъпването си в длъжност, съобщава „Правен свят“. Декларациите на властта, качени в Публичния регистър на КПКОНПИ, показват, че над половината от членовете на ВСС, които идват от съдебната власт, са се възползвали от възможността да получат обезщетение при напускането ѝ.
Част от кадровиците са декларирали обезщетенията директно под формата на банкови влогове и/или източник на средства за покупка на имущество. Според чл. 225, ал. 1 от Закона за съдебната власт (ЗСВ): „при освобождаване от длъжност съдия, прокурор или следовател с повече от 10 години стаж на такава длъжност има право на еднократно парично обезщетение в размер на толкова брутни месечни възнаграждения, колкото прослужени години има в органите на съдебната власт, но не повече от 20“. И както е видно, юридическият стаж и кариерното развитие в съдебната система, имат своето значение за размера на обезщетенията, които варират от „скромните“ 57 000 лв. и достигат до почти три пъти по-голямата сума от 150 000 лв.
„Правен свят“ публикува данните на 13-сет от членовете на ВСС, които са декларирали пред КПКОНПИ получени обезщетения по чл. 225, ал.1 от ЗСВ:
Атанаска Дишева – като съдия във ВАС – 109 900 лв.
Вероника Имова – като съдия във ВКС – 118 521 лв.
Даниела Марчева – като съдия в САС – 57 120 лв.
Драгомир Кояджиков – като съдия в АпСпНС – 85 860 лв.
Евгени Диков – като директор на НСлС – 178 535 лв. (размерът на обезщетението не е посочено, а е включено във влог с доходи от заплата.)
Йордан Стоев – като заместник-апелативен прокурор в София (точна сума на обезщетението не е известна, но то е по чл. 255, ал. 4, според която: при последващо освобождаване от длъжност от дължимото обезщетение по ал. 1 се приспада обезщетението, получено при предишното освобождаване.)
Калина Чапкънова – като окръжен прокурор на Бургас – 90 580 лв.
Пламен Найденов – като окръжен прокурор на Перник – 80 000 лв.
Пламена Апостолова – като директор на Столичното следствие – 112 664 лв.
Светлана Бошнакова – като прокурор във ВКП – (точната сума не е посочена, тъй като е разпределена в общо три влога, които са формирани и от други доходи – общият размер на конкретните влогове възлиза на близо 150 000 лв.)
Стефан Грозев – като съдия в САС – 100 464 лв.
Цветинка Пашкунова – като съдия във ВКС – 109 900 лв.
В декларациите на останалите от членовете на ВСС няма данни за получени обезщетения. Това са – Боряна Димитрова, Гергана Мутафова, Георги Кузманов, Даниела Машева, Красимир Шекерджиев, Огнян Дамянов, Олга Керелска, Севдалин Мавров. Членът на ВСС Боян Новански идва от адвокатурата.
Главният прокурор Сотир Цацаров се оказа единствен от „тримата големи“ в съдебната система, подал декларация за имущество и интереси и пред стартиралата работата си в началото на тази година Антикорупционна комисия.
За разлика от Цацаров, председателите на Върховния касационен съд (ВКС) и на Върховния административен съд (ВАС) Лозан Панов и Георги Чолаков, вероятно са се отчели единствено пред Инспектората към Висшия съдебен съвет (ИВСС), който се очаква да направи публично достояние декларациите на магистратите в следващите дни. Според актуалното законодателство, по което работи Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ), Цацаров, Панов и Чолаков не са длъжни да подават по две декларации, но очевидно „обвинител №1“ е решил да даде нагледен пример за прозрачност. От декларацията на Цацаров се разбира, че годишната заплата на главния прокурор у нас е 100 000 лв., без 500 лв.
За Лозан Панов неподаването на декларация пред независима държавна институция не е прецедент. През 2017 г. той отново отказа да подаде имуществена декларация за доходите и имотите на семейството му, което стана причина за налагането на глоба от 1000 лв. Преди месец лично председателят на ВКС се яви на съдебното заседание пред Софийския районен съд (СРС), за да обжалва глобата си от Сметната палата. Произнасянето на съда се очаква.
Източник: Факти.бг
