“Ще ми отрежат крака заради калпави хирурзи. Три болници обиколих и никъде не направиха каквото трябва – да ми оперират инфектирания крак. От последната хирургия – хасковската, ме изписаха с неизлекувана инфекция. В епикризата пише, че са ми направили операция, а такава не е правена.”
Това заяви за Haskovo.net 61-годишният пастир Никола Драгов от Любимец. Мъжът дълги години работел към митрополията в Стара Загора. После го пратили в манастир в Пернишко, където пасял говедата. Там през 2014-а, докато бил на паша с биволите, нещо пронизало стъпалото на левия му крак. “Не знам какво беше, прободе ме през ботуша”, обясни мъжът.
Кракът се подул и го болял, лекувал се с антибиотици и мазила. “Превързвах се сам, но трябваше да работя, нямаше друг начин”. Следващата година обаче отокът станал много голям, а болката – непоносима, не можел да стъпва. Отишъл в Бърза помощ в Перник. “Там лекарят ми каза, че трябвало раната да се зашие, за да не се инфектира, но ми поиска направление. Аз имам личен лекар, но в Стара Загора – д-р Шишманова. Нямаше как да осигуря направление и докторът от Бърза помощ в Перник само проми раната, но не я заши. Оттам тръгнаха проблемите”, разказва мъжът.
През 2017-а отново се озовал в пернишката болница, този път кракът гангренясал. “Бях много зле, с висока температура, подути лимфни възли, едва се държах на крака.”
В болницата го стабилизирали, но на 8-ия ден чорбаджията, за когото вече работел, дошъл в болницата и го накарал да тръгне с него. “Щял да ходи в чужбина и трябваше да пазя къщата и имота му. Така пак излязох недоизлекуван от болницата”, продължава сагата на 61-годишния мъж.
Така изкарал следваща година, в мъки.
През 2018-а взел направление от личния лекар и го приели в болницата в Стара Загора. “Там докторът ми каза, че раната трябва да се оперира и да се обработи. Лежах 15 дни, но не ми направиха никаква операция. Само сменяха превръзката и мажеха раната с йодасепт. Когато ме изписаха, в епикризата пишеше, че са ме лекували с 5-6 вида лекарства, а ми даваха само от най-евтиния антибиотик – доксициклин”.
На 27 юли тази година мъжът бил в Хасково при адвокат, когато отново му станало зле, започнал да повръща и припаднал. “Адвокатът се изплаши. Вика ми: Бягай веднага в Бърза помощ, иначе ще умреш. Целият си прежълтял”.
Така Никола Драгов се озовал в хасковската хирургия. “Държаха ме 5-6 дни и име изписаха. Казаха: От нас толкова, изписваме те. И тук ми дадоха епикриза, в която пише, че ми е направена операция, а такава не ми е правена. Нито упойка са ми били, както пише, нито са ме оперирали. Но така пишат, за да вземат парите от клиничната пътека”, обяснява мъжът. И допълва: “Само след 24 часа кракът отново се поду и болките се завърнаха”.
“И в трите хирургии знаеха какво трябва да направят – да оперират крака. И никъде не го направиха. Защо? Защо убиват хората? Защото не съм платил? Нямам пари. Като нямаш пари, обикаляш хирургиите, докато умреш”, беснее мъжът.
Днес Никола Драгов се яви на контролен преглед в МБАЛ. Придружаваше го екип на Haskоvo.net.
Шефът на Хирургично отделение д-р Живко Атанасов лично прегледа крака на пациента, разгледа и епикризата.
“Направена му е описаната интервенция. Човекът си представя операция, докато тук става дума за обикновен разрез, който може да се направи в болничната стая или в манипулационната. Всичко, описано в епикризата, е извършено. Инфекцията е овладяна. Нашата работа е дотук. Следва обаче пациентът сам да се грижи за себе си – да сменя редовно превръзката, да спазва лична хигиена”, обясни д-р Атанасов.
Лекуващият лекар на Никола Драгов – д-р Петър Георгиев, също участва в контролния преглед на пациента си.
“Когато дойде при нас, кракът му бе ужасно подут следствие на инфекцията. Дойде с мръсни чехли, раната също бе ужасно замърсена. Инфекцията е овладяна. Лично съм направил разреза в раната и съм я обработил. Просто оттук нататък болният трябва да спазва лична хигиена, иначе раната отново ще се инфектира”, обясни хирургът.
Според двамата лекари кракът изобщо не е за ампутация. “Проблемът не е медицински, по-скоро социален. Ако след изписването отново се върне в мръсотията на обора, новата инфекция е гарантирана. Необходими са дълги месеци, за да зарасне раната, но при спазване на строга хигиена. От друга страна човекът може би няма избор, явно не може да остане без работа. Тук би трябвало социалните служби да си влязат в ролята и да окажат помощ. Болницата не е социално заведение. Ние се занимаваме с медицина и лекуваме хората”, категорични са двамата лекари.
Никола Драгов пък е убеден, че инфекцията му не е излекувана и смята, че ампутацията е неизбежна и е въпрос на дни. Днес той тръгна към митрополията в Стара Загора, за да иска да го върнат отново там от Перник. И да търси хирурзи в София, които да спасят крака му.
И описа работата си в Перник така: “Плащат ми мизерните 150 лева на месец, за да пазя имота 24 часа в денонощието. Сам. В събота идва чорбаджията и ми носи торба с храна – бучка сирене, хляб, ябълки, които са ми за цяла седмица – до следващата събота”.
Случаят може да има продължение, ако Никола Драгов се обади отново с информация какво се случва с него, както обеща.
Тодор Кръшков
