Небивал бум на туризма отбелязва Община Земен през последните години. Причината е известният Земенски манастир, който посреща все повече и повече туристи. По този повод се планира изграждане на хотелски комплекс в близост до манастира.
Ако през 2010 едва 8 000 туристи са посетили Земенския манастир, то през 2017 година броят им е нараснал на 110 000 души, съобщава пернишката телевизиа „Кракра“.
Легендата гласи, че ако искаш да се сбъднат пожеланията трябвало да допреш лявата си ръка до каменния олтар, който е от 11-ти век.
Кметът на община Земен Димитър Сотиров, известен като Калинката казва, че от общината са се погрижили да изградят два пътя до манастира и паркинг за 60-70 коли и 4 буса.
„Имаме намерение да ни преотстъпят безвъзмездно за ползване бивш детски лагер, в района на Земенския манастир и там искаме да изградим леглова база за 30-40 места„, каза за телевизията Сотиров.
Освен известния Земенски манаситр, в момента се реновират и други светини в земенско – в Горна Врабча, в Пенкьовци и Пещерския манастир.
Преди време пещерският манастир е бил запален и сега от общината искат да го възстановят. След земенския манастир, пещерския е най-известен в околността. Предстои ремонт и на покрива и фасадата на Врабчанския манастир, който преди време е ил действащ с три монахини.
Земенският манастир “Св. Йоан Богослов“ е основан през 11в., а през Второто българско царство е влизал в пределите на крепостта Землинград, която охранявала Земенския пролом на р. Струма. В история на манастира били записани не един погром – от времето на битките на Кракра с византийците, през Сръбските опустошения от 1189г. до набезите на османлиите в края на 14в., след което обителта запустяла. Единствената сграда в манастира оцеляла от тогава е църквата датираща от края на 11 – началото на 12в.
В първите десетилетия на 19в. Земенския манастир е възобновен и тогава било издигнато жилищното крило. По това време манастира се превърнал вече не само в религиозно и културно, а и в революционно средище. В навечерието на Априлското въстание земенския игумен Михаил организирал чета, с която смятал да подкрепи въстанието, за което заплатил с живота си. След Освобождението единственото, което било до¬бавено към манастирската застройка, е малка камбанария в двора до жилищното крило.
Днес Земенския манастир е реставриран и превърнат в музей.
Църквата е най-старата сграда в Земенският манастир, като датира още от 11в. и е един от малкото оцелели паметници на българската средновековна архитектура, строителство и стенопис.
Стенописите в църквата са от 11 и 14в. и се отнасят към т.нар. народно направление в изкуството на Второто българско царство и не се включват към официалните течения в нашата средновековна стенопис. От създаването на храма единственото оцеляло изображение е на Св. Ана. От по-късните рисунки са запазени ктиторските образи на деспот Деян и жена му Доя, на Св. Иван Рилски, на Св. Климент Охридски, на Св. Йоаким Осоговски и др. Църквата е обявена за национален паметник на културата, а ктиторските портрети в Земенския манастир са най-старите и с най-голяма художествена стойност след ценните образи на Калоян и Десислава в Боянската църква.
В близост до Земенския манастир могат да се видят останки от средновековната крепост Землинград.
