Откакто през 2009 г. стана Мис България, Антония Петрова се превърна в една от най-обсъжданите жени в България. Общественият интерес към нея не само че не намалява с времето, но като че става все по-силен. Наскоро тя вдигна сватба с бизнесмена Ивайло Батинков и това предизвика поредна доза клюки. Какво е истината за съпруга ѝ, какво цени най-много в него, какъв е животът им заедно и какви са плановете им за бъдещето? Това разкри Антония Петрова в изключително откровено интервю пред „Уикенд”.
– Антония, вече няколко седмици си омъжена за Ивайло Батинков. Свикна ли вече или еуфорията продължава?
– В еуфория съм, откакто сме заедно. Всичко се случва много бързо и наведнъж, но е приятно. По-интересна обаче е неговата позиция. Той казва: „Ама то било много готино да си женен! Никак не е страшно!”. Даже твърди, че би го препоръчал на приятели.
– Не изпитваше ли страх от сватби след провала на първия си брак?
– Не бих казала, че бракът ми е провален, защото сама съм го прекъснала. Не страдам от това, че съм била омъжена и не се е получило. Дори го смятам за нещо хубаво, което ми се е случило и впоследствие съм преценила да прекъсна, тъй като вече не съм имала усещането от преди. Нищо не пречи да се омъжиш отново, когато срещнеш подходящия човек. Но не ми се иска да сравнявам единия брак с другия, защото няма смисъл. Ако ти е било добре някъде, си щял да бъдеш там или поне да се бориш за това. В момента се чувствам отлично и не виждам причина хората да не се женят. Интересното обаче е, че никога не съм искала да се омъжвам. Винаги мъжете са го искали. Не съм от типа жени, чието съществуване се определя от това да се омъжат правилно и да родят деца. Нито в единия случай съм била инициатор на брака, нито в другия, но когато са ми го предложили, съм се съгласила.
– Не си мечтала да се видиш в бяла рокля…
– Може би съм мечтала, но моделските и манекенските години са ми дали толкова много бели рокли, че тръпката е отминала. Чувствала съм се като принцеса на сцена, не е било нужно да се омъжа, за да го усетя. Моят мотив за брак е да се свържа с човека, когото обичам. Хората няма да повярват, но съм консервативна в тези неща. Смятам например, че децата трябва да се раждат в брака. Винаги съм мислила, че ако имам дете, ще искам да съм омъжена за бащата. Не приемам съжителстването без брак. Щом живеете заедно и имате сериозни намерения, е хубаво да се ожените. Не смятам, че това е важно само за жената. За мен бракът показва уважение към партньора.
– Четох някъде, че мъжът ти не е чак толкова богат, че сте направили евтина сватба за 5000 лева…
– Не е хубаво да говоря за пари, но живея доста добре и това не се дължи само на съпруга ми. Историята с тези 5000 лева е много смешна, защото иначе писаха, че роклята ми струвала 20 хиляди…
– Но била платена от майка ти.
– Майка ми и баща ми, както и неговите родители, не са ни плащали сватбата. Платили сме си я ние. Ако пък са толкова важни цифрите, мога да кажа, че само прическата и гримът ми струваха около 5000. Сватбата беше 3 дни в Гърция, поехме разходите за всички гости. Не знам как ги измислиха тези 5000 лева. Само да отидем да подпишем в гражданското и да се почерпим в един ресторант в София, би струвало толкова. За съжаление, и двамата имаме много зложелатели…
– Как си обясняваш това?
– С мои бивши приятели и негови бивши приятелки. И двамата сме много търсени и харесвани, колкото и нескромно да звучи. Доста хора се разстроиха от сватбата ни. Когато той покани свои приятели от детството, всички казаха, че докато не го видят с халка, няма да повярват, че се е оженил. И го питаха как се е дал за един месец, като 39 години никоя не го е вързала, а е имало куп желаещи. Злобата и клюките си обяснявам именно с тези бивши връзки.
– Преди години показва къща с мебели „Версаче”…
– Тя е на родителите ми в Драгичево. Все още живеят в нея, даже преди дни им бяхме на гости с Ивайло и родителите му. Направихме си много хубаво барбекю. Никога не съм показвала апартамента, в който живеехме с бившия ми съпруг. С Ивайло живеем в негов апартамент, но си правим къща. Искаме да сме на по-широко, по-хубаво място, което подготвяме заедно.
– Може би заради бъдещите наследници?
– Дай, Боже!
– И не си се омъжила за бедняк, както някои твърдят?
– Спокойно, не съм! Но това не е било най-важното за мен, не е било дори в топ 10 при избора ми на партньор. Много други неща ме впечатлиха в Ивайло. С него говорихме, че и той от дете е мечтал за такава жена, и аз – за такъв мъж. Все едно сме визуализирали идеалния човек и той се е появил. Той има страхотни качества! Много е работлив и е много активен. Това, което може да свърши за един ден, други хора не могат да свършат за цяла седмица. Изключително интелигентен е, обогатява ме интелектуално. Много е позитивен. Свръхамбициозните хора обикновено не са кой знае колко позитивни – а той хем е амбициозен, хем е позитивен. В същото време е голям мъжкар, но и галантен джентълмен. Изключително възпитан е, от добро семейство, бързо реагира, светкавично мисли, много е комбинативен. Всичко е постигнал сам, което за мен е важно, защото един човек може да има пари, но да е мамино синче или мързелив…
– И парите му не са били водещи в избора?
– Всички качества, които изброих, може би водят до благосъстояние, но това не бива да фикс идея. Много жени правят грешката да обръщат внимание на крайния ефект – парите на един мъж. Парите идват и си отиват. Важното е, ако някой ден се изгубят, човек да може да изплува. Моят съвет е да изберат умен мъж, който може да се справя в кризисни ситуации, защото всяка жена иска стабилност, никоя не иска мъжът ѝ да е неудачник. Но трябва да оценява качествата му, а не това, което притежава. Въпросът е, ако падне, да може да се изправи, а не да е постигнал нещо заради родителите си, по случайност или благодарение на сенчести моменти от мътилката на 90-те.
– Говори се, че си се омъжила бързо, защото си била бременна.
– Със сигурност не съм се омъжила, защото съм била бременна. Но и двамата искаме дете.
– В какви отношения сте с бившия ти съпруг?
– Ако зависеше от мен, щяхме да сме в много добри. На него обаче му е по-трудно, така че не поддържаме никакви отношения.
