Децата копират езика на възрастните. А те често не се съобразяват с това какви думи използват в присъствието на малчуганите. Те пък от своя страна много бързо попиват цветистите изрази и нецензурни изказвания. Но не могат да преценят кога изречението : „Какво правиш е, тъпак?“, може да звучи шеговито и кога е обида. Защо малките не разбират бабиното: „Ще ти изпапкам ръчичките“ и как да им помогнем да разпознават истинската агресия отговаря психоложката от Перник Аделина Иванова.
Аделина е известна не само с медийните си появявания в ефир, но и с гражданската си позиция за много проблеми свързани с ежедневието в нашия град. Години наред тя работи в столицата с младежи без семейства, от улицата, и помага те да се реализират адекватно в обществото.
За flashnews Аделина Иванова разказва за това могат ли децата да преценяват правилно дали са жертва на вербална агресия.
„Един ден влязох в три „огледала“ – в три четвръти класа, с една и съща тема. Целта беше да се повиши чувствителността на децата към обидите и начина, по който ползваме иначе така прекрасния си български език. Още по-важно бе децата да класифицират кои от чутите от нях думи са шеги, унизителни шеги, болезнени обиди и изключително болезнени обиди. На всяко едно дете беше дадена възможността да сподели неприятни думи, които е чувало като обръщение към някого, било към други хора.
„Огледалата“ отразиха еднакво езика на възрастните – с всичките му цветущи изрази, които като че са придобили статута на норма на общуване. Някои деца изпитаха неудобство да изрекат директно думите, на други им бе необходимо повече време, а трети нямаха никакъв проблем с изговарянето им„, разказва Аделина Иванова.
Резултатите
Резултатите разкриха невъзможност при повечето деца да отдиференцират шега от обида. Често обръщенията като „тъпак“, „дебелак“, „говедо“ и др. попадаха в графа с шеги вместо тези с обиди. Децата трудно правят и разлика межу шега и унизителна шега.
„Когато пристъпих към обяснението на гореспоменатите разлики, децата млъкваха изненадани и слушаха с повишено внимание“.
След оживени дебати станало ясно, че някои деца след силно обидни думи са се чувствали дискомфортно както на психическо, така и на физическо ниво.
„Да научим децата, че ако не реагират на обидните квалификации, това би означавало за отсрещната страна, че те се съгласяват с тях“.
Психоложката от Перник обръща внимание и на някои уж безобидни бабини изрази, които водят до ниско самочувствие във вече порасналия човек. Такива са например: „одрал му кожата“, „спи като заклан“, „ще му откъсна главата“ и др.
„Няма как да не си спомня Горки, който е писал, че когато на един човек му повтаряш достатъчно дълго, че е свиня, той наистина ще загрухти“, допълва Аделина.
В същия дух Аделина Иванова коментира и невинните изрази на обич към децата си, като „Да ти изпапкам ръчичките, очичките, крачетата и т.н.“:
„Свидетел съм как едно малко дете при един от тези изрази всеки път започваше да плаче, защото разпознаваше истинска заплаха, докато майката накрая не се усети и каза: „Спокойно, маме!Няма да ти зипапкам очичките!“
„Ние хората съществуваме в и чрез езика. Необходимо е да държим сметка за това и да прецизираме посланията си към децата„, смята психоложката.
