Когато организаторите на фестивала „Мези“ получат покана или разрешение да построят фестивала си в град Перник, все едно са спечелили от талоните на „Националната лотария“ 1 милион лева. Така се чувстват. Тук за седмица се продават толкова кебапчета, колкото сигурно цялата останала България не може да погълне.
Хиляди хора, преяли с кайма друсат гюбеци всяка вечер в центъра на Перник, превърнат в меката на простотията.
Кебапчетата – и 10 лева да стане бройката няма проблем за перничанина. Той ще яде докато повърне! И пак няма да повърне – ще си пийне.
Музиката – Колкото по-долнопробна- толкова по-хубаво за душата. От тая пиянската – да се почувства перничанина себе си. Да му се изпише на лицето алкохола, докато я слуша.
Танците – Най-добрите! Пернишките танци са за „Х-Фактор“ – завишени умения по физика – Саня Амрутлиева и другото жури на „Х-Фактор“ едва ли могат да намерят участник на толкова ракии, толкова добре да мести краката. Танци, комбинирани с естетическо представяне на детайлите.
Градът – Перник е жив само когато на площада е Бобан Здравкович, Мирослав Илич или Весна Змиянац. Те са Светата троица за Перник – Отец, Сина и Светия дух. Духовната енергия на града.
Не знаем какво да кажем за край на тази публикация – Амин или Наздраве!
