Румяна Боянова е родом от Трънското село Ерул. Икономист по професия, тя прекарва половината от времето си в София, а другата половина – в Трънско. Румяна е двигателят зад референдума в Трън (убедително спечелен от народа, който ясно заяви, че НЕ ИСКА мини в района) и председател на сдружение „България за Трънско“. Млада и борбена, тя открито заявява позицията си и не се страхува да се изправи срещу, на пръв поглед, много по-силен противник. Румяна е пример в много отношения – от оптимистичната визия за бъдещето до неразделната ѝ връзка с природата и родния край. Но това, което най-силно впечатлява е друго – от нея кипи гражданска активност. Такава, каквато ми се иска да виждаме много по-често. Представям Ви Румяна Боянова.
Прекарваш половината от времето си в София, а другата половина – в Трънско. Какво ти дава селото, което не откриваш в столицата?
Моето село, което е със запазена чиста и непокътната природа, ми дава възможност да се докосна до истинския живот. Такъв, какъвто трябва да бъде и който липсва в големия град. Там връзката със земята е непрекъсната, здравето укрепва и душата е свободна. Неслучайно възрастните хора, които не са напускали тези земи за дълго време, са дълголетници с бистър ум и бодър дух.
Когато човек живее същевременно и в голям град може да направи ясно сравнение между двата свята. Обитателят на столицата е принудително откъснат от своята естествена среда. Вместо това е обграден от много замърсен въздух, ежедневен стрес и психическо натоварване, много често за сметка на физическото такова. Всичко това, осъзнато или не, се отразява на здравето, възприятията и на усещането за щастие.
Принуден да живее в тази среда заради поддържане на т.нар. стандарт на живот, който често се оказва фалшив, човек се завърта в нещо като омагьосан кръг, от който му е все по-трудно да излезе. Животът в големия град ти осигурява доходи, които използваш общо взето за да си осигуриш атрибути, които са нужни за да се впишеш в живота на големия град.
След като вече стана ясно, че няма да има мина в Трънско, какви са природосъобразните икономически перспективи за развитие на региона?
Със своя глас населението на общината доказа, че не желае района да се развива като минна индустриална зона. Хората ясно осъзнават какво е истинското богатство, което притежават и че то не лежи под земята. Дотук добре. Сега предстои нещо по-различно.
Разполагаме с природните ресурси, с уникална среда за устойчиво развитие на природо-съобразни дейности и създаване на нови възможности за поминък и просперитет за хората, които да използват природните дадености като същевременно ги опазват и се грижат за тях. Процесът на осъзнаване, че именно такива са начинанията, в които има бъдеще за Трънско вече е започнал. Създадени са и се създават нови проекти за развитие на туризъм, земеделие, био земеделие и животновъдство. В областта на екологично-чистото производство има вече десетина сертифицирани производители в района. Проектите, свързани с туризъм също се умножават постепенно.
Най-важното е инвеститорите в тези области да срещат подкрепа в начинанията си, да обменят опит с успешни такива от страната и чужбина.
Защото добрите и успешни примери са много. Най-важното е по нашите земи да се засели трайно увереността, че има смисъл да се развиват природосъобразни бизнеси и че те са гарант за добро бъдеще. Това ще реши проблемите с безработицата и с обезлюдяването, които са най-сериозни за малките общини в България.
Като следваща стъпка, след успешно провелият се референдум, наш дълг е да си помагаме взаимно да възродим родния си край. Вече доказахме, че когато хората повярват, че могат – нищо не може да ги спре.
Гледайки към подрастващите, виждаме, че голяма част от децата, които живеят в градовете остават откъснати от природата. Как според теб можем да провокираме интереса на малчуганите, така че да обичат природата?
Интересът на децата към природата е вроден. Природата всъщност сме ние самите – хората, като биологичен вид. Винаги са ми изглеждали странни опитите човешкият живот да се разглежда отделно от средата, в която протича. Когато тази среда не е хармонична, чиста и здравословна, когато човек прекарва голяма част от времето си отделен от природата, от земята – неминуемо настъпват негативни промени в живота му. Здравето (физическо и емоционално) се влошава, ставаме роби на фалшиви ценности и губим своята пълноценност.
Когато срещнем човек, който „не обича” природата, можем да бъдем сигурни, че той не обича и самия себе си. А когато срещнем дете, което „не обича” природата можем да бъдем сигурни, че то просто все още не знае какво е това. За да се събуди тази любов у децата, голяма е ролята на техните родители и учители, които да им осигуряват достъп до нея. Чистите български села са най-подходящото място за това и предоставят чудесна възможност за запалване на искрата на любовта към природата, туризма и спорта у подрастващите. Нужно е съвсем малко за да бъдат възстановени традициите в тази насока, съобразно нашето модерно време.
Как смяташ, че инвеститорите и природата могат да „виреят“ заедно?
Както у нас, така и по света, за съжаление големите капитали се притежават от корпорации, които не се интересуват от отделния човек, от неговото здраве, щастие и желания. Стремежът към максимални печалби е създал роботизиран модел, който разглежда хората като маса, ценна единствено заради възможността за експлоатиране на труда ѝ – т.нар. „човешки ресурси“. Оттук обяснимо е и това, че настъпателността на големите капитали за завладяване на нови територии за реализация на бизнеси е огромна. В последните години нашата държава е, както се вижда, масово „нападната” от подобни амбиции.
Съществуват, обаче , както казахме по-горе, и други начини за устойчиво развитие – природосъобразни и същевременно осигуряващи доходи. Именно за тях потенциалът в Трънско е огромен. И не само при нас – в цяла България. Само погледнете прекрасните места, които имаме!
Хубавото е, че напоследък става ясно, че за това какви да бъдат водещите икономически отрасли в страната най-голямата дума има народът – не само големите корпорации. И се надявам скоро да дойде моментът, в който България да заеме полагащото ѝ се място в световната икономика – с развитие, базирано на природосъобразни и природощадящи бизнеси.
Чистата природа е именно ресурсът, който става най-скъп и търсен в световен мащаб – все повече с всяка изминала година. Нима няма да съжаляваме, ако не се борим да опазим това богатство? Нима мислим, че нашите деца и внуци в бъдеще няма да ни бъдат благодарни, че сега сме запазили онова, което ще бъде стократно по-ценно от злато по тяхно време (усмихва се)? Когато успеем да осъзнаем и да постигнем именно това, тогава наистина ще можем да се наречем „Успелите” (усмихва се).
Нека се върнем към началото – смяташ ли, че това „странстване“ между големия град и селото е начин да се опазят малките населени места от обезлюдяване и същевременно хората да намалят среса, който изпитват в големия град?
Относно обезлюдяването, вече говорихме. Светът днес е мобилен. И целият свят е дом на съвременния човек. Той има възможност да странства и да пътува буквално навсякъде по земята, а дори вече и в космоса. Пътуването зарежда, мотивира, развива, обогатява, учи на много неща и дава уникален опит на пътешестващия. Родният край, обаче е друго. Камъкът винаги тежи на мястото си и както се казва „Дърво без корен няма”. Натрупаният опит и визия от пътуванията по различни места могат да бъдат основа за добрите неща, които да се случват на родна земя.
Кои са добрите практики от други страни за опазване на природата, които смяташ, че биха направили страната ни по-добро място и искаш да видиш у нас?
Добри практики съществуват не само в другите страни. Има такива за щастие и в България. Увеличава се броят на общините, които се насочват към природосъобразно развитие – т.нар. „Еко общини”. И успяват добре да се развиват в тази насока.
Европейските практики предоставят огромен набор от работещи възможности. Хората в България е нужно просто да си повярват и немалка част да си „отворят очите” за тези възможности, преди да е станало твърде късно.
Немалка е ролята на държавата, която до момента сякаш е абдикирала от ролята си да стимулира тези практики и да подпомага малките производители, хората, които се занимават с отглеждане на редки и уникални породи животни и сортове растения, производителите на уникални за България продукти .
Държавната грижа за туризма също е придобила, бих казала изроден вид, стимулирайки и съсипващи природата проекти. Което е парадокс – туризмът и спортът изначално са неразривна част от природата. А в нашата държава се получава така, че на някои места наричаме „туризъм” начинания и бизнеси, които буквално съсипват околната среда…
Роля има и общинската управа на всяка една община. Тя трябва да бъде мотивирана да подава ръка на подобни дейности.
Но най-голяма роля, според мен, имат гражданите, които когато са категорично сигурни кое е добро за тях, се превръщат в движеща сила.
Опиши ни България на своите мечти.
България винаги е била „страната на моите мечти”. Родината! В нея съм избрала да живея (усмихва се).
Автор: Патрик Смитьойс
Източник: Svobodni.bg
