Всички перничани знаят за подвига и се гордеят с великият Кракра Пернишки, който се бори до край с византийските нашественици по нашите земи и последен предава, при това доброволно, крепостта си на Никифор. Византийците така и не успяват да влязат на сила в пернишко и да ни покорят.
А каква е съдбата на пернишките села по времето на османското владичество, след падането на България под турско робство? Оказва се, че е доста любопитна…
Преди две години, Емил Лазаров от пернишкото село Кралев дол написва писмо от Германия до историческото предаване на прф. Божидор Димитров с въпрос, каква е съдбата на пернишките села по време на турското робство. От сведенията оставени от тогава се оказва, че турци в пернишко не е имало дори и по време на робството. Нещо повоче: във времена, когато християнството в България е подтискано, в Граово са се строяли църкви и то не вкопани в земята, а високо по хълмовете.
Ето какво разказва Божидар Димитров за пернишкия край:
„Мюсюлманското население в пернишка област е 0,00 %, което ме кара да мисля, че турското влияние в Граово е било минимално. В Граово има десетки църкви изградени през турското робство. Но тези църкви не са изградени на потайни места, вкопани в земята, а граовци са ги вдигали по хълмовете. На всеки хълм стърчи по една църква. Това е нечувано нарушение на законите в Османската империя и граовци просто предизвикателно са казвали с този жест, тъй като те не може да не са знаели закона: тука сме ние, българите. Черквите са изографисани много добре, в някои от тях си личи ръката на опитни скъпи майстори, като църквата в Студена, „Свети Георги“, казва Божидар Димитров.
„Граовци са били големи българи. Те са били население с военни задължения. Край Перник има 27 планини и те са били военно зъдължено население, имали са право да носят оръжия и да ги използват. И очевидно са го използвали. Така този край, подобно на Странджа, по време на османското владичество е останал чист откъм турско население“, разказва още Димитров.
