„Мирослава умря за 5 секунди!“ Започва поредната доза шокиращи разкрития на Марио Любенов – Заека за жестокото убийство на перничанката, пише вестник „България днес“.
„В изоставен гараж, в съседство на този, в който държахме момичето, се събрахме аз, Венцислав Димитров – Мечан и Стойчо Стоев – Чочо. Решихме, че пари няма да вземем, а Мирослава щеше да ни разпознае, ако я пуснем. Освен това на няколко пъти я бяхме качвали в апартамента на Стойчо, тъй като й ставаше Лошо и повръщаше. Щеше да се сети къде е била. Решението беше единодушно, че ако бъде пусната, рано или късно полицията ще стигне до нас. Започнахме да обсъждаме как да бъде извършено убийството“, разказа Заека, защо се налага да бъде ликвидирана 17-годишната девойка.
„Първо предложих да я убием с пистолет, но Мечан ми каза, че може да има входна и изходна рана, кръв, следи… Затова не е добра идея. Той предложи друго. Тъй като Венци Димитров се занимаваше с лихварство, имаше си способи… Даже мен и Стойчо ни е пращал на хора, които не си плащат кредитите на време. Освен обичайните начини: побой, палежи и всичко останало, използвахме и душене от време на време. Не сме убивали, но хората ставаха по-податливи, така да се каже… Затова тримата взехме решение да стане чрез задушаване“, обяснява Заека.
„Обсъдихме и къде да стане. Мястото го предложих аз, тъй като съм спортист и често карам колело, имам наблюдение върху гористите местности край Перник. Мястото бе близо до пресъхналото езеро в село Лесковец“, разказва затворникът.
След като обсъждат основните неща, тримата авери решават да действат. За да бъде спокойна Мирослава, дори я лъжат, че парите за откупа са платени и ще я водят у дома. „Тя се зарадва много“, спомня си Заека.
„Качихме се в колата. Венци бе на предната седалка, Сточо караше, а аз бях отзад, Мирослава бе в скута ми. На главата й имаше платнена торба, която взехме от гаража на Стойчо. Аз напътствах Стойчо накъде да кара. Стигнахме до мястото, което се намира след разклона за село Планиница“, продължава с бруталния си разказ Марио.
„Щом стигнахме, Венци слезна и грабна кирката и правата лопата, която бяхме взели от гаража на Стойчо.
– Аз отивам да търся място, оправяйте се – каза Венци.
Аз и Стойчо слязохме от колата и се спогледахме.
-Хайде, давай – извика ми Стойчо.
-Сега веднага ли? – попитах аз.
-Да, сега веднага – тросна се Чочо.
Аз я издърпах от задната седалка. Стойчо бе хванал с две ръце примката, която бе с два пирона в двата края. Тя бе на Мечан, той имаше няколко такива, приготвени за длъжници. В момента, в който извадих Мирослава, Чочо застана зад гърба й и стегна примката. Стисна и само за 5 секунди момичето се свлече“, насълзяват се очите на затворника.
„Може да не е било толкова бързо, но на мен така ми се стори“, допълва Заека.
„Мирослава остана да лежи на земята по корем. На Стойчо му стана лошо и тръгна да повръща, но аз му казах да взема торбичка или да повръща в колата, но никакви следи да не оставя вън“, обяснява Марио Любенов.
„Аз отидох при Венцислав. Копахме около час. Беше тъмно. Затова си светехме с две запалки с фенерче. През това време Стойчо стоеше до Мирослава“, обяснява Заека защо по-късно Чочо не може да посочи пред полицията точното местонахождение на трупа.
„Дълго време копахме с Венцислав. Имаше много коренища. Изровихме дупка с дължина около 1.70метра, не беше много дълбока, около 50 сантиметра“, разказва още пандизчията.
„Върнахме се при Мирослава. Придърпахме тялото до дупката. Стойчо остана до колата. Имахме няколко пликчета. Съблякохме Мирослава и натъпкахме дрехите в тях. Сложихме тялото в дупката, но тя бе прекалено плитка. Посипахме пръст отгоре, но пак не ставаше. Венцислав започна да скача върху гроба, за да слегне. Оттам са и кръвонасяданията по тялото, които бяха установени при аутопсията на трупа. Венцислав скачаше доста грубо“, категоричен е Заека.
„Нахвърлихме няколко клона, за да не си личи, че е копано. Върнахме се до колата и потеглихме. Венци каза: „Добре, всичко се оправи, чисти сме…“, каза Марио Заека.
