Д-Р ЯВОР ДРЕНСКИ: Общинските болници трябва да получават фиксирано плащане за поддържане на капацитет, както Полицията и Пожарната
Няколко общински болници в страната са пред риск от затваряне, областни болници, включително в Перник, изпитват големи кадрови проблеми. На какво се дължи този сериозен структурен проблем?
Явор Дренски: Въпросите, които поставяте, не са просто „актуални“ – те са критични за оцеляването на социалния модел в България. Ситуацията в регионалните и общинските лечебни заведения е лакмус за ефективността на цялата държавна машина. За момента проблемът в Перник е овладян, но дългосрочното стабилизиране изисква постоянно внимание и стратегия от страна не само на мениджмънта на лечебното заведение, но и на държавата. Драмата с общинските болниците не е инцидентно явление, а резултат от десетилетия липса на стратегическо планиране. Основният проблем не е единствено липсата на средства, а географският и възрастов дисбаланс. България разполага с около 30 000 лекари, което статистически е близо до средното за ЕС, но над 50% от тях са съсредоточени в трите най-големи градове (София, Пловдив, Варна).
В общинските болници средната възраст на лекарите често надхвърля 55–60 години. Без спешна политика за привличане на млади кадри, тези болници ще затворят чисто биологично, дори и да са финансово стабилни. Ето защо ние се насочихме именно към решаването първо на този проблем, включително и с наемане на чуждестранни специалисти. Често в общинските болници липсват „дефицитни“ специалности – анестезиолози, педиатри и патоанатоми. В малка общинска болница отсъствието на един анестезиолог означава спиране на цялата хирургична дейност.
Настоящият модел на финансиране чрез клинични пътеки е базиран на обема дейност. В региони с интензивна депопулация, лечебните заведения не могат да генерират достатъчен обем, за да покрият фиксираните си разходи (ток, отопление, заплати). Да не забравяме и лимитите, които ограничават дейността ни, а заплащането на извършена надлимитна дейност обикновено минава през съдебна схватка с държавата. Да не забравяме, че от пандемията насам се работи и в изключително експремна икономическа обстановка – войни, инфлация, разходите растат непрекъснато.
Но проблемът не е само в количеството на парите, а и в техния разпределителен механизъм. Бюджетът на НЗОК нараства с всяка изминала година, но регионалната ножица се разтваря все повече. Тази година проблемът се усложнява и от липсата на бюджет, заради политическата криза.
Какво може да се направи? Кой трябва да го направи?
Явор Дренски: Категорично – държавата. Общинските болници трябва да получават фиксирано плащане за „поддържане на капацитет“, независимо от броя преминали пациенти. Това е логиката на пожарната или полицията – те не се финансират според броя на пожарите или арестите. Няма логика да дотираме градския транспорт, а болниците да са оставени да се справят сами.
Като цяло – трябва да обърнем пирамидата, пациентът трябва да е в центъра на системата, а не “парите да го следват” през пустинята. Нещо повече – механизмът за финансиране чрез клиничните пътеки беше временно решение до въвеждането на диагностично-свързаните групи (DRG), но както знаем – у нас временното става най-постоянно. Това допълнително натежава върху цялата здравна система – една апендектомия струва различно при 30-годишен и при 70-годишен, а в момента се плаща еднакво.
Трябва ли да се положат специални усилия от държавата за спасяване на общинските болници и ключови отделения в областните болници?
Явор Дренски: Отговорността за това, както казах, е на държавата – Министерство на здравеопазването (като регулатор), НЗОК (като платец) и общините (като собственици). Необходим е тристранен пакт за финансова устойчивост. Общинските болници и ключовите отделения в областните лечебни заведения (като това в Перник) са част от националната сигурност и няма как да си затворим очите пред този факт – стотици хиляди хора от цялата област разчита на нас. А хората са първо пациенти е след това избиратели.
Ако болницата в Перник загуби своето Спешно отделение или Неврология, например, натискът върху софийските болници ще стане непосилен, а „златният час“ за спасяване на пациент с инсулт или инфаркт ще бъде пропуснат за хиляди граждани.
Важно е да има задължителни специализации, обвързване на държавните субсидии за специализанти с ангажимент за работа в регионални болници за срок от 3-5 години. Допълнителни социални стимули (жилище, детска градина, бонуси), които да направят работата извън столицата привлекателна.
Аз помня времето, когато лекари от София пътуваха с автобуси на работа в пернишката болница, това може да случи отново при правилна държавна политика.
България е на последно място по инвестиции в дигитално здравеопазване в ЕС? Защо е така и може ли дигитализацията да започне от болниците извън София, които трябва да компенсират липсата на работна ръка?
Явор Дренски: Дигитализацията е нашият шанс да направим технологичен скок над пропастта. България традиционно заема последното място по DESI (Индекс за цифрова икономика и общество) в здравеопазването. Логично е дигитализацията да започне от периферията, защото дигиталното здравеопазване не е „луксозна добавка“ за големите частни болници. Истината е, че то е инструмент за компенсиране на дефицити. Внедряването на телемедицина също може да започне от общинските болници – ако в една общинска болница няма дежурен кардиолог, телемедицинските системи позволяват разчитане на ЕКГ и образна диагностика в реално време от експерти в цял свят. Въвеждането на дистанционен мониторинг позволява хронично болните в отдалечените села да бъдат наблюдавани чрез сензори, намалявайки нуждата от физическо присъствие на лекар за всяка рутинна проверка и т.н.
И тук държавата е хубаво да насочи средства от Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ). Дигитализацията не е „купуване на компютри“, а създаване на свързана екосистема. Ние вече сме въвели изкуствен интелект при образната диагностика и имаме амбицията да извършим този цялостен технологичен скок.
Какво бихте казали в края на нашия разговор като посока, към която да върви общинското здравеопазване?
Явор Дренски: България се намира в точка на пречупване. Ако не променим модела от „плащане за процедура“ към „плащане за достъпност и качество“, след 10 години картата на здравеопазването извън петте големи града ще бъде бяло петно. Решението изисква политическа смелост за непопулярни мерки – като преструктуриране на неефективни отделения и едновременно с това масирано, таргетирано финансиране на онези, които са гръбнакът на регионите.
Защо общинските и регионалните болници винаги са „на ръба“?
Явор Дренски:За да разберем защо общинските и регионалните болници винаги са „на ръба“, трябва да погледнем данните на Националния статистически институт (НСИ). Към края на 2023 г. числата разкриват не просто недостиг, а огромна пропаст между университетските центрове и останалата част от страната.
Данните показват, че докато Плевен и София се радват на висока концентрация на кадри, области като Перник, Ямбол и Кърджали са в критично състояние.
Разликата между Плевен и Кърджали е над 3 пъти. В области като Перник, един лекар обслужва средно 318 души, докато в Плевен един лекар се пада на едва 130 души. Този дисбаланс обяснява защо регионалните болници трудно попълват графиците си – лекарите естествено се насочват към центровете с по-висока технологична и финансова концентрация.
Другият критичен фактор е „биологичното затваряне“ на системата. Повече от половината лекари в България са в предпенсионна или пенсионна възраст.
Общо 54.5% от лекарите в страната са на възраст над 55 години. В малките общински болници този процент често надхвърля 70%. Това означава, че в рамките на следващото десетилетие тези лечебни заведения ще загубят по-голямата част от своя кадрови потенциал, ако не бъдат предприети радикални мерки за привличане на млади специалисти извън столицата.
Д-р Явор Дренски е завършил медицина в Медицинския университет в София. Работил е 8 години като лекар, 3 от които в Либия. Професионалният му път започва в Пернишката болница “Рахила Ангелова” като специализант в отделението по Акушерство и гинекология. Има впечатляваща биография – магистър по здравен мениджмънт и по финанси, специализирал е в областта на болничния мениджмънт при най-добрите в: САЩ, Швейцария, Япония, Унгария, Великобритания и др. Бил е международен консултант в областта на здравеопазването към световни компании като Bearing Point, USA; 3M; Deloitte Touche Tohmatsu и др. В периода 2002 – 2004 е началник “Болнична помощ” в НЗОК. Дългогодишен директор на едни от най-успешните болници у нас: “Токуда” и “Уни хоспитал”. Носител е на националната награда „Болничен мениджър’2015”, на приза “Мениджър на годината” в кампанията на в. “Стандарт”, “Дарик радио” и Министерството на здравеопазването, „Млад Медик“ – за активна подкрепа в развитието на младите лекари и професионалисти по здравни грижи. Дългогодишен председател на Българската асоциация за персонализирана медицина и на организацията, обединяваща частните лечебни заведения за болнична помощ.
Източник
