Радомир отбеляза 148 години от своето Освобождение с тържествена церемония и силно послание – свободата не е даденост, а извоювана с кръв и саможертва. Денят събра жители, гости и институции в знак на признателност към онези, които са се борили, за да я има днешна България.
По време на словата бе припомнено, че българският дух оцелява именно в най-тежките времена – чрез вяра, борба и инат. Благодарение на хиляди знайни и незнайни герои днес живеем свободно и носим отговорността да помним.
Особен акцент беше поставен върху приноса на Радомирския край в Освободителната война. Двадесет и пет мъже от района влизат в редиците на Българското опълчение и се бият храбро при Шипка, Шейново и Стара Загора. Трима от тях не се завръщат – остават завинаги в историята.
Радомир е освободен на 14 януари 1878 година, а само месеци по-късно 3-та дружина на опълчението приема името 3-та Радомирска дружина. Градът посреща и Самарското знаме – светиня и символ на свободата, съхранявана тук до 1881 година.
Специална почит бе отдадена на Никола Корчев – героят, спасил Самарското знаме в боевете при Стара Загора и останал в историята като последния му знаменосец.
С едноминутно мълчание и поднасяне на венци и цветя Радомир показа уважението си към подвига на героите. В церемонията участваха кметът Кирил Стоев, председателят на Общинския съвет Светослав Кирилов, общинското ръководство, граждани и гости.
Силно въздействащо беше и участието на учениците от ОУ „Христо Смирненски“, които с рецитал за свободата и почетен караул добавиха млад глас към паметта за миналото.
Поклонения бяха направени и пред паметниците на арх. Зиновий и Васил Левски, както и пред паметните плочи на опълченците от Радомирско и Йоаникий Стойков.
Честването завърши с откриването на гостуващата изложба „Командирите на българското опълчение“ от Национален парк-музей „Шипка–Бузлуджа“ в Общинския исторически музей в Радомир – още едно напомняне, че свободата има лица и имена, които не бива да се забравят.
