Гледам нелепия и жалък моноспектакъл на Бойко и с тъга си спомням времето, когато току-що се бях прибрал от дългогодишно пребиваване в чужбина и много ми се искаше да помогна на България с каквото бях научил и направил там. Имах неблагоразумието да повярвам на Бойко, предимно заради обещанията му, че ще вкара Сергей Станишев в затвора и заради обещанието му, че в неговата партия никога няма да допуска хора от бившата Държавна сигурност. Наивно си мислех тогава, че най-после на политическата сцена излиза един разумен политик, на който може да се има доверие. Колко наивен и неосведомен съм бил…
Помня двете събрания на организацията на ГЕРБ в Перник, на които съм бил. По-голям срам не съм изпитвал никога през живота си! На първото събрание пуснаха химна на ГЕРБ, изпълнен от Орлин Горанов, който ме потресе до дъното на душата ми с текста си. Всички в залата като по команда станаха на крака, само аз седях, гледах в тавана и си мислех: „Господи, какво толкова лошо съм направил, та ме наказваш така?“.
В президиума бяха се възкачили някакви хора, които после се оказаха до един бивши ченгета, както и една руса жена, която се оказа някаква психоложка. Злите езици разправяха, че първоначално е била наета да чисти офиса на ГЕРБ в Перник за да изкара някоя и друга пара, а после решили, че става и за партиен член. Какво се е говорило на събранието не помня, но всичките, които бяха в този президиум, в един бъдещ момент станаха кой областен управител, кой началник на пощата, кой – кой-знае какъв в бездънната яма на държавната и общинска администрация. После някои бяха изхвърлени и говореха за големи злоупотреби в партията, но кой ли ги чува… Още тогава цялата работа ми замириса на гнило. От трибуната се носеха слова, подходящи повече за някое комунистическо партийно събрание, но крайно неподходящи за граждани за европейско развитие. Русата жена, която по-късно стана областен управител на Перник, се прочу с изказването си за т.н „бананово слънце“ на някаква сбирка на ученици в Перник. Тезата ѝ беше, че дори слънцето да е било съставено само от банани – пак е щяло да грее и да ни топли на Земята. М-да… Бързо разбрах, че лоялността към вожда е всичко, а идеите в тази партия – нищо.
На второто събрание бях решен да взема нещата в свои ръце. Трябваше да се избира областен координатор, а поканите за събранието бяха изпратени само два-три дни преди провеждането му. А не както е предвидено в устава на партията – най-малко една седмица предварително. Освен това бяха избрали ден, по средата на 5 последователни почивни дни. Очевидно така щяха да бъдат елиминирани всички „неподходящи“ членове, които без да предполагат, че ще има събрание, са си резервирали почивките в този интервал. То така и стана.
Събранието бе открито. Аз веднага станах да кажа, че се провежда в нарушение на устава, следователно трябва веднага да бъде закрито и пренасрочено според правилата. Леле какъв вой настана! За доказателство носех плика, в който бях получил поканата с печат от пощата с дата само 2 дни преди датата на събранието. От цялата зала – само един човек се опита да ме защити, но гласът му остана глас в пустиня. Проведоха си събранието и областен координатор на ГЕРБ в Перник стана Вяра Церовска. Излишно е да казвам, че на призивите ми да си направи самоотвод тя не реагира по никакъв начин. Само беше навела глава и нищо не казваше. А това ме убеди окончателно, че от тази партия чеп за зеле не става. Камо ли да очакваме каквато и да било промяна.
По-късно същата тази Церовска стана кмет. Според мен – най-некадърния кмет, който Перник е виждал през годините. Само повтаряше „Нещата се случват“, това беше мантрата на партията им по това време. Но нещата не се случиха и после дойде… сушата. Безводието в Перник ни удари лошо от изневиделица. Чак по-късно се разбра, че отдавна се е знаело за кризата с водата в Перник, но старателно се е криело от същата тази Церовска, защото в Перник се провеждаха кметски избори и страхът от загубата им е бил много по-голям от потъпканата там някъде в прахта съвест на госпожа кметицата.
После дойде гневът и погнусата. Гневът остана, но погнусата явно си отиде, защото в Перник и до сега, на всеки избори избират ГЕРБ. За да ни управляват фалшивите „бананови слънца“!
Та пак в началото. В моноспектакъла на Бойко, самия Бойко не ми беше интересен. След толкова много години го знам какво ще каже само като си отвори устата. Интересни ми бяха хората в залата, хората на масата на президиума, Премиер министъра на България с вид и манталитет на току-що съгрешила секретарка. На лицата на всички бяха изписани две чувства: срам и безизходица. Срам от траги-комичната личност на това нещо, което те наричат свой „лидер“ и безизходица от положението, в което те самите са се поставили. И задължението да седиш там като някакво чучело, някаква мебел, вместо да избягаш от това котило с 200. А някои от тях даже и това не могат да си помислят, защото за тях всички пътища водят към затвора. Когато станем нормална и правова държава.
Вихрен Матев
