Тялото на Джони – второто отровено куче в град Батановци е открито в храсти от доброволка, която помага на бездомните кучета. Тя е именно жената, която е спасила Джони преди години, като го е прибрала и обгрижвала, когато кучето е било с прерязани сухожилия от „доброжелател“. Сега обаче Деси нямаше как да го спаси.
Припомняме , че насилието над бездомни животни ескалира в град Батановци, а местни хора твърдят пред природозащитниците, че кметът на градчето им се е карал и заплашвал да не ги хранят и е ритал паничките им с вода, оставени от батановчани. Именно част от хората признаха пред камера /но зад кадър/, че двете кучета Джони и Джина са отровени.
„Кротки и обгрижвани, отдавна кастрирани от общинския приют. Това са „агресивните“ кучета.“, казват онези, които са запознати с живота на двете кучета, които вече ги няма.
Припомняме, че кметът на Перник Станислав Владимиров инициира проверка в град Батановци във връзка с проблема с кучетата, след като се оказа, че и дворно отглеждани кучета биват заплашвани с разправа.
Припомняме, че според закона на Република България убийството на животно е инкриминирано и подлежи на наказание.
Припомняме и друго. Тук се случва нещо много по-важно и по-дълбоко…
Тези случаи и борба за живота на невинни животни са тест за нашата човечност и емпатия. Тест за човешкия страх и търпимост и човешката смелост и нетъпимост срещу насилието – под каквато и да било форма.
Според кмета на град Батановци имало множество жалби на граждани от родители на нахапани деца от кучета. Смърта на кучетата ли е обаче решението на проблема и откъде започва истината и докъде спират спекулациите?
За разлика от Човекът, който знае, че ако „ухапе“ някой ще бъде наказан, кучето хапе от страх и от инстинкт – без да осъзнава сериозността на това, което прави и без да знае, че ще бъде убито – и то по мъчителен начин. Дали майките на „ухапаните“ деца наистина искат това? И не е ли редно да възпитават децата си на любов съм животните, а не на страх от тях?
Но това би могло да стане ако инситуциите си вършеха адекватно работата, ако наистина агресивните животни се кастрираха и прибираха и се поощряваше помощта на хората към бездомните кротки животни, които обитават територията си , а не обратно – да им сипват вода под страх. Защото ако тези кучета изчезнат – ще се появят други. И ухапванията/оплакванията и убийствата ще продължат.
