Перничани отново надигнаха глас – този път не заради пътя, водата или липсата на паркинг, а заради нещо много по-болезнено: отношението в болницата. „Сякаш сме им длъжни, че сме болни“, оплакват се пациенти, които вместо грижа, получават студенина, грубост и дори връщане у дома без лечение. Но защо се случва това? Защо мястото, което трябва да бъде храм на здравето, се е превърнало в поле на битки, интриги и саботажи?
Истината е проста и грозна – Пернишката болница е заложник. Не на вируси или недостиг на лекарства, а на собствените си лекари. Да, същите онези „легенди“, които перничани някога са наричали „златни ръце“. Днес тези ръце стискат не скалпел, а гърлото на болницата.
Старите доктори – от спасители до саботьори
В Пернишката болница времето сякаш е спряло. Доктори на 60, 70, а дори и един на 82 години продължават да „лекуват“ по разбирания от миналия век. Младите лекари? Те са прогонени или напуснали сами, уплашени от токсичната среда и нежеланието на старите кадри да приемат новото. В болницата няма място за модерна медицина, когато коридорите са пълни с его и инат.
Лекари пред пенсия – работи им се само за пари
Другата категория „бели престилки“ са тези, които броят дните до пенсия. Лечението е на автопилот, а единственото, което ги интересува, е заплатата. Те знаят, че няма кой да ги замести, и това ги прави безнаказани. Пациентите? Те са просто досадна подробност в края на месеца.
Далаверите и битката срещу младия директор
Но най-голямата язва е групичката лекари, които не могат да преживеят смяната на стария директор Митов с младия и амбициозен Емил Ненков. Вместо да работят за бъдещето на болницата, те я саботират. Връщат пациенти, бавят приеми, бойкотират всяка нова идея. Целта е ясна – да сринат болницата финансово, за да могат да кажат: „Видяхте ли, без нас не става!“ и да върнат старите схеми и далавери.
Спешният център – частна вендетa с държавен печат
При линейките на Спешното също не е по-розово? Там директорът е бащата на онзи прочут доктор със златния ланец и още по-златния зъб, който вземаше по 50 лева „на ръка“ за детски прегледи. След като новото ръководство го изгони от болница Рахила Ангелова и пресече потока от нелегални приходи, бащата-директор си действа своите лични войни. Въпреки че е пенсионер, той продължава да заема поста си директор на Спешния център благодарение на хаоса в държавата и липсата на стабилно правителство, което да го смени.
Болницата в Перник – заложник на белите саботьори
Така се ражда парадоксът: болницата е не поле за лечение, а бойно поле на амбиции, отмъщения и алчност. Перничани все още с уважение си спомнят за старите лекари, но трябва да признаем истината – днес много от тях са се превърнали в белите саботьори на Перник. Те гонят всеки нов специалист, защото новото е враг на тяхната власт и удобства.
Има ли надежда?
Да, колкото и да е трудно, светът не върви назад. Едни ще си тръгнат по естествения път, други ще бъдат принудени да слязат от сцената, а третите медицински работници вече разбират, че не искат да са част от този срамен театър. Има млади лекари, които искат да лекуват, искат да помогнат. Те не носят златни ланци, а носят бъдещето. И колкото „старата школа“ не желае да ги допусне, ще трябва.
Ще дойде ли Великден за пернишката болница?
Въпросът не е кога, а дали обществото ще застане зад промяната и ще подкрепи новото начало. Защото болницата не е само сграда. Тя е огледало на хората, които работят в нея… и на тези, които мълчат пред безобразията.
