
Според новия законопроект, ако някой изтезава животно, особено ако го заснеме и го пусне онлайн, или ако го направи в група, с користна цел, по поръчка или е рецидивист, ще лежи в затвора от 3 до 10 години и ще плаща глоба от 5 000 до 20 000 лв. При особено тежки случаи – до 12 години затвор и глоба до 30 000 лв.
- Увеличава се и максималното наказание по основния текст – от 4 на 5 години затвор.
- Ако извършителят е ветеринар или човек, който по професия се грижи за животни – може да му се забрани да практикува тази дейност.
- Въвеждат се и специални разузнавателни средства, за да може полицията по-лесно да доказва подобни престъпления.
- А ако в цялата схема е замесена фирма – тя също може да понесе сериозна имуществена отговорност.
Целта на закона: твърд отговор срещу “садизма като бизнес” и защита за животните.

„Тези промени ще дадат възможност и на Прокуратурата, и на МВР своевременно да противодействат и да разкриват тези престъпления, които се извършват изцяло в дигитална среда. На второ място – затягане на режима за санкциите. Както пояснихме, това не е механично увеличаване на наказанията, а увеличаване на наказанията и синхронизирането им по такъв начин с установяването на по-висок минимален праг в някои от случаите и по-висок максимален, така че съдиите за всеки конкретен случай да могат да отчетат точно ясно и обществената опасност.“, каза министърът, предава БНР.
Освен това се предлага наказателна отговорност да има освен за физическите извършители на мъчения срещу животни и за фирмите, които печелят от подобен бизнес. „Чрез налагането санкции на тях, за да може да има, освен наказателната репресия спрямо извършителите, и ефективен механизъм за противодействие спрямо финансовите облаги, които има в тези случаи“, коментира министърът.
Министърът се надява парламентът да приеме промените, които запълват липси в Наказателния кодекс:
„Тези предложения сме изготвили след преглед на европейско, световно законодателство. И отново благодаря и на колегите от МВР, Прокуратура, съдилищата, на всички български магистрати, на всички адвокати и защитници на правата на животните. Така се върши качествена промяна, която ще има дълготраен ефект и надяваме се и превантивен такъв, когато законопроектът бъде приет в Народното събрание“, коментира Георги Георгиев.
Според одобрения от Министерският съвет проект на Закон за изменение и допълнение на Наказателния кодекс (НК), с който се завишават санкциите за изтезания на животни и се създават нови, по-тежко наказуеми състави на престъплението – когато стореното е заснето с цел разпространение или от две и повече лица. Когато престъплението е с користна цел, в изпълнение на решение на организираната престъпност или представлява опасен рецидив се предлага наказанието вече да е лишаване от свобода от три до десет години и глоба от 5 хиляди до 20 хиляди лева, а в особено тежки случаи – от три до дванадесет години затвор и глоба от 10 хиляди до 30 хиляди лева. Това е наказателноправният отговор на „садизма като бизнес“.
Съгласно закона от 2011 г. насам, изтезание на животно е налице тогава, когато бъде проявена жестокост към гръбначно животно, с което му бъдат причинени противозаконно смърт, тежко или трайно увреждане (чл. 3256 НК). През 2023 г. санкциите за изтезание на животни бяха завишени.
Освен новите състави, одобреният законопроект предвижда също завишаване на максималния срок на наказанието лишаване от свобода по основния състав на престъплението – от четири на пет години. Въвежда се и санкция „лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност„, ако извършителите на престъпленията са ветеринарни лекари или други лица, ангажирани с отглеждането и грижата за животни.
Наред с това, за да се улесни разкриването и доказването на подобни деяния, се предлагат изменения в Наказателно-процесуалния кодекс и в Закона за специалните разузнавателни средства, които ще позволят органите на досъдебното производство да могат да използват специални разузнавателни средства.
Тъй като престъпният бизнес с животни би могъл да облагодетелства и юридически лица, извършването на престъпление по чл. 325а и чл. 325б от НК става основание за ангажиране на тяхната имуществена отговорност по реда на Закона за административните нарушения и наказания.