Докато Перник се организира срещу мъчителите на животни, а общинския приют прави чудеса, за да намали популацията на бездомните кучета, да ги обгрижва и да им търси стопани, в пернишкото село Големо Бучино се случват страшни неща. Това поне разказва жител на селото до ZaPernik.com.
Жители на селото споделят, че мистериозно изчезват животни, за които полагат грижи, дори ги е страх да пускат животните си на свобода, за да не станат жертва на зли хора или да бъдат натровени. В селото се разказва за случай на бездомно куче обесено за краката на едно дърво. За щастие един от хората, който го обгрижвал го търсил и успял да го намери навреме, спасил го и си го прибрал в двора да се грижи за него.
Ето и пълния разказ за „тихите зверства“ в пернишкото село:
„Става дума за Бачова махала в Големо Бучино. Още преди вече година или две ни изчезна кучето, което живееше в двора и се разхождаше, когато поиска по околните улици и ливади, понеже не го връзвахме. Много послушно куче, но един ден изчезна. Търсихме го по цялата махала и околността и не го открихме.
След този случай разбрах, че имало лоши хора в махалата, които тровят кучета и котки. Доколкото се говори имало човек в махалата, който затварял кучетата които обикалят и какво прави в имота си не знам, но това не е потвърдено на 100 %. Само като слух. Миналата седмица разговарях със съсед и той каза, че няколко домашни кучета в заградени дворове били натровени в една от частите на махалата. Тази част много се насели с виладжии и живеещи, но работещи в София в последно време. В махалата на площада до миналата година имаше две кучета, които си живееха там, бездомни. Хора от съседните къщи ги хранеха в купички до площадчето. Не бяха опасни, а дори страхливи, въпреки че лаеха като видят човек. Едното куче изчезна, след кратко време и другото куче се загуби някъде. Бабите клюкари разгорещено коментират случай с второто куче, което лош човек взел от площада и го завързал за дърво с въже. Не разбрах на ливада или гориста местност около махалата е станало това. Извергът завързал двата задни крака на кучето и го оставил на дървото. Разбирайки че е изчезнало един от добрите хора, които го хранели, започнал да го търси. Открил кучето и го спасил от смърт. Прибрал кучето в имота си с намерение да го гледа.
Местните кореняци знаят за тези случаи и е обществена тайна за случващото се. Друга баба от махалата ми сподели, че се страхува да си оставя кучето от двора пуснато през деня да обикаля на разходка по махалата, а кучето и е малко и не е опасно.
Една вечер, късно като се прибирах миналата година, мисля че беше есента, бус на Столична община слизаше откъм махалата. Обикновено такъв бус не се качва тук и това бе единственият път, в който видях служебния бус. Предполагам, че са изхвърляли бездомни кучета, защото това също е практика в България. От едно място ги събират и ги хвърлят в друга община. И наистина миналата есен и края на лятото по махалата имаше доста нови бездомни кучета, които започнаха да изчезват.
Имаше дворна котка, която намерихме през януари или декември и тя също изчезна една нощ. Вечерта си спеше на стол на терасата и през деня вече я нямаше. Така е вече месец. Какво се случи с котката – не знаем, а беше здрава. Много се грижихме за нея.“
