Голяма подкрепа, но от разстояние. Ресторантьорите в Перник са солидарни с колегите си, но предпочетоха да не си развалят деня с пътуване до София. В града няма единна организация, която да ги обедини, а и изглежда, че няма и особено желание за такава.
Ако подкрепяше протеста, щеше да е там, но не е – това заяви ресторантьор пред БТА, с което перфектно обобщи отношението към случващото се. Той припомни, че по време на ковид пандемията също са протестирали, но явно не достатъчно успешно, за да им се прииска да опитат пак.
Основният проблем – 20% ДДС, което „било проблем за крайния клиент“, но явно не достатъчно голям, за да ги изкара на улицата. Разбира се, освен него има и „увеличение на осигуровките, увеличение на заплатите, по-скъп ток“ – но защо да се протестира, когато просто могат да вдигнат цените на менюто?
Друг ресторантьор, също не присъствал на протеста, но подкрепял колегите си… мислено. Той увери, че „не крадат държавата“, защото пускат касови бележки и работят изрядно. Така де, не е като някой да е казал обратното…
Той смята, че вместо да се вдига ДДС, парите трябва да се дадат на персонала. Логиката е желязна – ако държавата им взима повече, защо да не си ги разпределят помежду си? А и, разбира се, веднага се появява неизбежното сравнение с Европа – „В Германия ДДС беше 9%, после 19%, после 7%… а при нас защо е 20%?“
Основният проблем на пернишките ресторантьори? Не държавата, не инфлацията, а самите те – „нямаме единство“. Опитвали да се сдружават, но разбирателството така и не се случвало. „Много сме разединени“, категорично заявяват бизнесмените, които явно дори не могат да се разберат дали да протестират или не.
С две думи – ресторантьорите в Перник подкрепят борбата, но отдалеч. Протестът е важен, но все пак не по-важен от обслужването на клиентите. В крайна сметка, кой ще плаща сметката?
По информация от БТА
