Перничани се оплакват, че Бърза помощ не само, че не е бърза – тя въобще отказва да идва на помощ. Зачестиха случаите, в които на хора още при обаждане им се заявява, че линейка за тях няма да дойде.
Поредният случай е описан в социалната група „Снимай Перник, нека всички видят“:
„Добър вечер искам да споделя за един случаи преди малко ми бе отказана линейка от бърза помощ Перник защото силен световъртеж и сърцебиене не е спешен случай цитирам беше ми обяснено да си викна такси и да я прегледат става на въпрос за 19 годишно момиче до кога ще търпим това.“
„Бърза помощ?! Човек може да умре, докато му обясняват да си вземе такси… “ – коментира под поста перничанин.
Друга жена разказва също своята история:
„Снощи бяхме в спешното, с дете на 2г и 4м. Със сцепено челце. Чакахме около 1/2ч.да излезе доктор от кабинетите, но никой не се показа. Вратите на кабинетите бяха леко отворени и се виждаше, че няма пациенти. Не издържах и влязох да попитам има ли дежурни лекари. Отговора беше да, вие за какво сте. Оказа се, че докторите очакват ние да влезем, а не те да ни извикват, при положение, че на вратата пише съвсем друго. Имаше мъж с болки и тежест в сърдечната област, който чакаше още преди нас. Виждаха, че има седем осем човека в спешното и си седяха вътре все едно не са там. Това е снощния екип. Предната вечер, по стечение на обстоятелствата също бяхме в спешното, но една сестра постоянно излизаше и питаше, разпределяше пациентите, обслужването беше на ниво, много внимателни и адекватни.“
До пощата на ZaPernik.com също валят оплаквания:
„Дъщеря ми крещеше от болки в корема. Обадих се на тел. 112 за Бърза помощ, защото не знаех как да й помогна. И преди е имала менструални болки, но това беше ужасяваща болка. Категорично ми отказаха да дойде екип да й помогне. Очевидно за лекарите там това са незначителни случаи, поне докато не се случи на техен близък. Плащаме си данъците, осигуровките, плащаме им заплатите. Да не говорим за Хипократова клетва. Да не говорим за елементарна човещина. Аз съм самотна майка, безработна, нямам автомобил, не зная как да помогна на детето си и разчитам на тях. Но те не само, че не помагат, а ти отказват нагло и обидно, все едно сме някакви отрепки за тях“.
Преди време имаше информация за още по-потресаващ случай, който никъде няма да прочетете:
Пребита от партньора си жена в пернишко село, силни болки в главата, викат й линейка, но се оказва, че жената е без осигуровки. Линейката отказва да я качи и я оставя на улицата, поставят и само обезболяващо. До часове жената умира.
Ние вярваме, че все пак има достойни хора в Бърза помощ, които си вършат работата и спасяват не един човешки живот. Промяната обаче, трябва да стане отвътре навън. Тогава и това, което е отвън ще се промени към по-добро.
