Родители, дарили къщата на детето си поискаха от пернишкия съд да отменят дарението си, научи “За Перник”.
През далечната 1997г., двамата родители преписват на дъщеря си половината от голямата си къща с двор в Перник. Щерката получава целия втори етаж от 97кв.м., половината от сутерена и половината от таванското помещение на къщата. Единственото, което родителите ограничили е правото на дъщерята да продава, заменя, дарява, отдава под наем и ипотекира имота без изричното им писмено съгласие.
Днес обаче дарителите искат да си върнат цялата къща и да накажат дъщеря си без дарение. Според двамата родители дъщеря им престанала да се прибира в къщи, започнала да се кара с мъжът си и с тях двамата, престанала да обръща внимание на семейството си , започнала да ги обижда и гони от нейната част от имота, който те й били дарили. Развела се с мъжът си и нещата започнали да стават по-лоши, като непрекъснато се карала с тях, обиждала ги, гонила ги и се държала по безобразен начин. Те вече остарявали, а от поведението на дъщеря им ставало ясно, че тя по никакъв начин нямало да се грижи за тях. Страхували се от поведението й, от начина по който се държала с тях и със собствените си деца – внуците. Мъжът с който живеела в момента ги заплашвал и притеснявал. Не били сигурни какво можела да направи с имота, поради което се наложило да се обърнат към компетентните органи.
Другата гледна точка – тази на дъщерята
Дъщерята твърди, че никога родителите й не са предявявали към нея претенции за издръжка, нито имали необходимост от такава, нито били отправяли покани и молби за такава, както и че тя била отказвала да представя такава. Родителите й били енергични, все още млади хора, които работели и получавали трудово възнаграждение, като всеки един от тях имал доходи по – големи от нейните. Били относително здрави, нямали заболявания, които да налагали медицински грижи или прием на медикаменти ежемесечно и те да са постоянен източник на разходи. Макар баща й да имал определена група инвалидност, това не му пречело да упражнява трудова дейност. И двамата й родители имали имоти, от които да си осигуряват средства за издръжка, което от друга страна не би ги поставило в неблагоприятно положение и нужда от чужда помощ, поради което дъщерята възразява, че те имат нужда от издръжка.
Била разведена, на нея били предоставени родителските права на родените от брака деца и живели в единственото им жилище дарено й от родителите й. Макар да работела получавал минимален размер на трудово възнаграждение, бащата на децата плащал издръжка от 200 лв. с което доходът на семейството й бил около 600 лв. месечно. Вярно било че получавала подкрепа от родителите си, които се грижили за децата й, но всеки месец изпитвала недостиг на средства за задоволяване пълноценно всички нужди на децата. В случая искала да подчертае, че каквито й да били споровете с родителите й, лични спорове и отношение към бившия й съпруг това не можели да бъдат причини да и отнемат дарената къща.
И сега?
Според пернишкия съд обаче родителите няма как да си получат обратно дарението им, защото няма предпоставки за това. В договора за дарение не пишело, че дъщерята трябва да плаща издръжка или да ги гледа. Освен това съда взел под внимание и това, че родителите получават много по-големи доходи от щерка си. Така реално двамата са се прецакали да дадат на детето си собствената си къща.
В какъв свят живеем!
Leave a Reply
Трябва да влезете, за да публикувате коментар.