Общинска съветничка от групата на кмета Станислав Владимиров – Станката привлече вниманието на честването Деня на независимостта в Перник днес.
Честит Ден на независимостта, драги перничани!
Както писахме днес, елитът на Перник се събра на официално поднасяне на венци и цветя, но модната полиция на „За Перник“ е на своя пост и дебне кой как се е облякъл за повода.
Първо , забелязваме много подобрение във външния вид на нашите общественици , след стартира на рубриката за 15 септември, когато арестувахме първите нарушители на модния ред.
Въпреки подобрението , ние сме критични и не се задоволяваме с малкото и посредственото. И продължаваме смело напред да пълним модната рубрика, която само за три дни се превърна в истински фурор из Перник и основна тема из кафенета, фризьорски салони и администрация.
Общинската съветничка Кръстинка Ботева, от групата на Движение за просперитет на Перник на Станката привлече погледите с крещящо синьо. Няма да крием ,че много голяма част от присъстващите изтръпнаха дали с тази креащяща визия няма да попадне под модните куршуми на „За Перник“.
Е, разбира се! Ето я политика Кръстинка Ботева от Движение за просперитет на Перник:
Ох, това е истински пернишки моден епос! Тук говорим за синьо, синьо, и още малко синьо, както казваме на село – да има за всеки случай. А тези точици, като ситно просо, нахвърляно навсякъде – гледаш, гледаш и се чудиш, дали това не е някаква нова тактика да объркаш политическите си опоненти в политическата си ориентация? Това не е просто костюм, това е целево нападение над зрителното ти възприятие! Питаш се дали да се фокусираш върху точките или да се опиташ да откриеш къде свършва сакото и започва полата.
Платът седи толкова стегнато, че ни напомня на онзи чувал с картофи, който баба ти завързва така, че нищо да не изпадне, но накрая все пак нещо прелива. Ръкавите сякаш са решени да се борят с гравитацията – те стоят така, че ако надуеш един балон до тях, няма да има разлика в обема. Костюмът се опитва да бъде сериозен, ама само докато не осъзнаеш, че е по-готов за сватба в село Кондофрей, отколкото за офис среда.
Косата! Тази коса е като гората над Кладница – дива, неукротима и тръгнала на битка. Гледаш тази буйна прическа и си мислиш: дали човекът под нея е въобще виждал гребен? Косата и точиците на костюма заедно създават модно цунами, от което не можеш да избягаш.
Горкият часовник – той стои там като единствената точка на реалност, напомняйки, че времето минава, а с него и надеждата за някакъв стилов баланс.
В крайна сметка, този ансамбъл е като онзи неделен пазар – много стока, много шум, но накрая не си сигурен какво точно си купил. Стилът е някъде там, скрит под слоеве точки и обем, но трудно ще го изкопаеш от този балкански хаос!
