Екипът на Общинския приют в Перник и доброволци спасиха на косъм от сигурна и мъчителна смърт куче. Спасителна операция е станала в неделя привечер, когато откриват куче, вързано на ръба на циментовото корито на река Струма в пуста местност. Животното е било изоставено преди седмица, било с въже около 30 см под жаркото слънце, без шанс за оцеляване.
Кучето е забелязано случайно от рибар от Владая, който сигнализирал за бедстващото животно. Спасителите са се изправили пред огромно предизвикателство, тъй като всяка грешна стъпка е можела да доведе до трагедия. Въпреки това, екипът на приюта успява да измъкне животното от опасната ситуация и да го настани в приюта.
Собственикът, който по всяка вероятност е причинил това на кучето, все още се издирва. Кучето е изоставено около квартал Варош, а само преди седмица е имало сигнал за агресивно куче на ул. „Знеполе“. Спасители на животното предполагат, че собственикът се е притеснил, завързал животното и го е оставил да умре под крепостта, където никой не ходи. Те се надяват, чрез статията някой да разпознае кучето, за да може извършителят на тази жестокост да си понесе последствията.
„Никой не знаеше как ще се справим, но екипът успя“, споделя природозащитничката Аделина във фейсбук. Ето какво разказва тя:
„Постът е БЛАГОДАРНОСТ към екипа на Общински приют Перник за късната спасителна акция в неделя привечер.
Кучето е вързано преди седмица (!) на ръба на циментовото корито на река Струма в пуста местност,на въже около 30 см ,под слънцето,с явно намерение да умира бавно там дълго време.Какъв е шансът да бъде забелязано там?0.Рибар от Владая го е видял.Позвънил на Ваня Апостолова ,тя на мен.И така с момчето прекарахме часове там.Никой не би се справил мислехме.Стъпка назад и кучето щеше да падне в коритото на реката и да се обеси.Момчето което го откри и подаде сигнала снощи-днес дойде със тесла,ножица,храна,вода.Ако кучето паднеше все пак от бетона към реката като вариант имахме само да сечем въжето..Това куче би могло да бъде докарано и вързано там,под местността „Кървавото“ само от един човек и това би могъл да бъде само неговият собственик поради агресивното поведение на редовно пребивано животно,с ужас от всичко що е дълго дърво,предмет,като въдицата на рибари,теслата,пръчки с които прибутваше водата към него..Не е бил лесен животът му.Сега е в общинския приют,и дом за агресивно куче едва ли ще има.Но ТОЙ не умря там сам.Не знам как успя екипът на приюта да се справи.Но се справиха.Ако някой познае кучето моля да пише и „човекът“ който направи това да получи справедливо наказание.Вероятно е от кварталите Варош,Драганова,Западен парк.И вероятно някой се пита как се разбра откога кучета е там-преди седмица е подаден сигнал за агресивно куче в квартал Варош.Общинският екип не го открива там,изчезва.Пиша историята му дотук с надежда за добър изход за живо същество,обречено на бавна смърт под слънцето на метри от течаща вода без да може да я достигне.Пиша и заради Човеците от малкия пернишки приют и техния „почивен“ ден в който издърпаха от пропастта обреченото животно.Такива истории трябва да бъдат четени и направен паралел между добро и зло в наши дни.“
