Нападателят на Миньор-Перник Ангел Славов отново стъпи на стадиона. Легендата на Миньор наскоро отпразнува 70-годишен юбилей и по този повод от пернишкия клуб почетоха и наградиха футболния ветеран, разбра zaPernik.com.
Преди три години Славов бе закъсал със здравето и се нуждаеше от спешно кръвопреливане. За щастие той се стабилизира, а сега маха на всички от зеления терен на стадион „Миньор“.
Хората във футболните среди са наясно колко много Славов е дал от себе си на ФК Миньор – Перник. Кариерата на Ангел Славов започва при юношите на Миньор Перник през 1968. Играе в мъжкия отбор от 1971 до 1985. Само един сезон 1974/75 играе в ЦСКА, когато армейците стават шампиони на България. Има изиграни 500 мача в Миньор и отбелязани 150 гола. Отбелязва повечето си голове с глава.
Ето какво разказва самият той за своята кариера като талантлив футболист:
„Свързах и кариерата, и живота си с Перник. Този град е дълбоко в сърцето ми. Бях 17-годишен, когато искаха да ме вземат в „Левски“. Тогава избягах и се скрих в парка. В ЦСКА останах само една година, защото все ме теглеше към Перник. Когато Манолов ме отведе на стадион „Народна армия“ ми вика: „Ей, граовец, я погледни каква райска градина е тука, а ти в тоя кюмюрджийски град си тръгнал футбол да играеш“. Аз пък още на следващата година се върнах в Перник. Тук с „Миньор“ са минали най-славните ми години. Никога няма да забравя мача ни в София срещу „Левски“ през 1985-та година, когато победихме с 3:2, а аз вкарах 2 гола. Най-красивият гол във футболната ми кариера бе в мача срещу „Берое“ в Стара Загора през 1984-та, когато бихме с 2:0. Тогава с летящ плонж вкарах с глава, а и не бяхме побеждавали беройци повече от 20 години. От Георги Йорданов прихванах много неща във футбола, а най-добрите ми треньори са били Живко Карадалиев и Георги Златков. В България няма по-добра публика от миньорската, по 30 хиляди души са идвали да ни гледат на стадиона. Незабравим за мен ще остане и мача с „Беласица“-Петрич през 1984г., когато бихме с 3:0, а публиката слезе на терена. Стоян Шишков ме взе на ръце и ме внесе в съблекалнята. Бяхме страхотен колектив тогава, затова имахме успехи. Не мога да си представя живота си без футбола, „Миньор“ и Перник“ – казва Ангел Славов.
