Бях много тежък тийнейджър.
Така казва младата актриса от Перник Луиза Григорова. Но преди да си помислите, че се е била с винкел в пернишка дискотека, бързаме да ви опровергаем. Периодът, който описва Луиза е във времето, в което не е живяла в Перник. А до ден днешен от първото й училище ОУ Иван Рилски я помнят като пълен отличник. Наскоро дори оттам я наградиха със златна значка.
В кой известен мъж е била влюбена Луиза Григорова в детството? И как актьорската професия я е спасила от лудницата? Защо има татуировки, повлияни от „Властелинът на пръстените“ и „Хари Потър“? От кой световно известен актьор е взела лично автограф? За всичко това разказва перничанката Луиза Григорова в интервю, което можете да прочететецялото ТУК
Луиза Григорова признава, че докато е била млада майка и е кърмела младия Бран е изиграла и най-тежката роля в живота си досега. Емоциите били силни, тъй като на сцената е била жена, жертва на физически и психически тормоз.
Коя е най-тъжната или най-тежката роля, в която си „потънала“, и как се събираш след това?
Две са. Може би е по-актуално да говоря за героинята ми в „Игра на доверие“, където тя е жертва на домашно насилие: и психическо, и физическо, и всякакво. Тогава наистина ми беше много трудно, защото си позволявах да стигам далеч. Позволявах си да го приема за истина и да няма момент, в който да играя или да преживявам нещо друго. Владо Зомбори, с когото си партнирах, буквално ме плашеше с очите си. Той също много сериозно беше влязъл в ролята на насилник. Тогава аз бях родила наскоро и хормоните много ми се бъркаха, все още кърмех и имах чувството, че ако някой само ме пипне, ще се разплача. Трудно се преживяваше това нещо. Актьорите сме малко мазохисти. Аз това нещо го използвах, цялата тази трудност – защото така ми беше по-добре да играя, в трудното. Най-хубавите си роли съм направила, когато съм била нещастна, а не когато съм била щастлива. Всичките лудости, тъга, потиснат гняв – всичко излиза на сцената и на моменти съм си мислила, че ако я нямаше сцената, щях да съм влязла в лудницата. Като под „сцена“ нямам предвид само театралната, а и пред камера.
Казвала си, че като тийнеджър си била много устата и рязка, доста груба. Гризе ли те все още съвестта по отношение на определени хора?
Така не може много-много да се измият ръцете. На някои съм се извинила, на други не съм, защото са били хора, които тотално не познавам – в заведения и така нататък. По отношение на съвест – тази съвест ме е карала да не спя нощем, карала ме е да се чувствам зле достатъчно време, за да разбера, че аз не съм този човек и не се чувствам окей, ако правя такива грешки. Но и съм била много благодарна на хората, които са приемали тези мои изблици и са ги разбирали.
ОУ „Св. Иван Рилски“, твоето училище в Перник, ти връчи златна юбилейна значка тази пролет. Коя е най-голямата магария, която си правила като ученичка там?
Ще те разочаровам. Там бях до 7-и клас и бях любимка, отличничка. Затова имам златна значка. Като поведение и успех винаги съм била примерна. Станах непримерна вече накрая.
„Бях влюбена в Еминем. Имах 4-5 негови плаката из цялата стая и целувах всеки един от тях, преди да си легна – иначе не се лягаше.“ – споделя още Луиза Григорова.
Какво предстои?
Започвам нова страница в професионалния си живот – както споменах, продуцентството много ме интересува. И след като заедно със Саното (б.а. – Александър Сано) изпродуцирахме „Отблизо“, сега ще продуцираме нов проект, който ще бъде на сцена, живот и здраве, средата на ноември.
