Румен Петров е ватман на ТМ 18 в столицата с маршрут от кв.“Орландовци“ до площад „Журналист“. От три години е ватман, а преди това работи дълго време в завод „Трамкар“ към столичния „Електротранспорт“. 45-годишният перничанин доби национална и дори световна популярност, след като фотографът Иван Шишиев от „Етюдите на София“ улавя Румен в момент, в който ватманът е с разперени ръце в кабината и ръкомаха оживено на жена, която преминава с върбова клонка пред трамвая. Хитовият фотос отприщи народното творчество и се появиха десетки шеговити колажи на различна тематика.
В интервю за „България Днес“ перничанинът разказва за реалната ситуация, която е уловена от фотографа:
„Жената си пресичаше на зелен сигнал абсолютно правилно. Тя помисли, че тръгвам и започна да ръкомаха, а аз издърпах трамвая малко по-напред, за да осигуря достатъчно място за този зад мен. Реакцията ми беше с ръкомахане – като отговор на пресичащата жена защо тя ми ръкомаха. Всичко се разигра за три секунди. пешеходката си остана анонимна и не пожела да влезе в общественото полезрение. Не съм предполагал, че може да се случи подобна шумотевица около тази снимка и реакцията ми. Нямам никакво обяснение за цялата публичност, при положение че ситуацията нито е била рискова, нито опасна по някакъв начин.“
Румен споделя, че покрай снимката е получил много позитивни емоции, както от граждани, така и от колеги.
„Разбира се, с много шегички сред приятели и колеги. Хора чукат на прозореца, поздравяват ме, кимат, радват се на трамвая. Номер 2341 ми е зачислен и по него ме разпознават.“
Пред изданието Румен разказва, че обича да е постоянно в движение и затова обича професията си на ватман.
На въпрос какъв е животът му извън трамвая, Румен Петров отговаря:
„Аз съм от Перник и всеки ден пътувам с мотор до работното място и обратно през хубавото време. През останалото с автомобил. Движението е непрекъснато. Даже през свободното време се движа с колело, за да не се обездвижвам. По 10 часа на ден се събират да карам, затова имам нужда от повечко движение. Спортът възпитава, помага и е начин за борба със стреса. Обичам да тичам, колоезденето също.“
