След подаден сигнал от областния управител Людмил Веселинов, Областното пътно управление предприе действия по изчистването и привеждането в достъпен вид на паметника на жертвите в лагера „Куциян“, който беше скрит от почти двуметрови бурени. Паметникът се намира на половин километър от входа към лагера на смъртта. Изграден е от Съюза на репресираните в България и е открит от Президента Петър Стоянов през 1999г.
В концлагера са въдворени множество политически опозиционери: монархисти, анархисти, демократи. В лагера отиват и голям брой артисти, художници, писатели и други културни дейци. Един от тях е и големият български писател Димитър Талев. Друг известен творец е художникът Владимир Егер-белогвардеец, емигрант в Перник след Октомврийската революция. Владимир Егер е въдворен в лагера „Куциян“ по обвинение, че е враг на народната власт, а години по- късно рисува огромния портрет на комунистическия вожд Георги Димитров, който посрещал всеки посетител в Минната дирекция. Писателят Владимир Свинтила също е въдворен в лагера по фалшиво обвинение в шпионаж.
Лагеристите са били принуждавани да извършват тежък физически труд, с минимални хранителни дажби. Дневният норматив е бил 7 000 тухли. Затворените са били настанени в бараки от по няколко човека, ако някой се опита да избяга, всички от неговата барака са били наказвани с побой, а в нередки случаи и с разстрел. В началото на 1948 година, от „Куциян“ е отделен нов концентрационен лагер към близкия рудник при село Богданов дол, който функционира до 1951 година.
Перник все още пази спомена за лагера на смъртта. Дълги години за него се е говорело със страх. Оцелелите още помнят времето прекарано в Куциян. Многобройни са историите, които се предават от поколение на поколение за разделените семейства и прекършените животи. В лагера влизат 3298 души, но излизат значително по-малко.
Преди да бъде почистен паметникът буквално не се виждаше от бурени:
