Храмът „Св. Вмчк Георги“ е най-старата възрожденска сграда в Перник. Строежът ѝ завършва през 1843 г. До построяването на храма жителите на селото се черкуват в селата Калкас и Църква. На мястото, където е съграден храма, в древността е имало оброчище или малък параклис, разказва Държавен архив Перник.
Сега именно този храм приема за поклонение мощите на своя патрон Свети Георги и то навръх днешния ден Гергьовден. Десницата на светеца покровител пристигна в храма вчера. Тя ще престои днес и утре, когато в късния следобяд – 7 май – ще отпътува.
Строителството е извършено от камък (пясъчник), който е изваден от самото място и съвсем малко с друг вид камък. Няма сведения за строителите на храма, но със сигурност се знае, че председател на църковното настоятелство по това време е свещ. Стоил Гьорев, родом от с. Секирна, Радомирска околия, на когото по-късно местното население дава землище в м. „Марина бара“, където се заселва. Той е главният ръководител и вдъхновител на строежа. Голям патриот и възрожденец, за него има сведения, че е оказвал прием и парична помощ на Васил Левски. Заради дейността му е бил неколкократно измъчван от турците и през 1872 г. се парализира тежко. Наследява го неговия син Георги Поп Стоилов, който е служил в селата Богданов дол, Калкас и е първият свещеник на ДМ „Перник“, един от радетелите и строителите на манастира „Свети Великомъченик Панталеймон“ край града, осветен през 1921 г.
По външното си устройство храмът представлява еднокорабна базилика с апсис в олтара. Първоначално цялата северна страна на храма е била с около един метър в земята и много по-късно е разкрита и мястото е подравнено. От двете врати на храма (западната и южната) е запазена само западната, която е подменена през 1960 г. и е поставена в храма като старина.
Няколко години по-късно приключва и изографисването й (1857). Над южната врата от вътрешната страна са изписани имената на ктитори и приложници, но името на зографа на стенописите остава неизвестно. Една част от иконите на иконостаса са дело на Захари Зограф, което става известно след кражба през 1982 г. на апостолските икони и на процеса срещу извършителите заключението е дадено от изкуствоведи. За някои от другите икони има вероятност да са дело на Станислав Доспевски. Иконостасът изцяло се изработва от дървен материал, украсен с резба и е бронзиран през 1901 г. В същата година е изградена и камбанарията, която се използва и до днес. Тогава е започнало и изграждането на притвора. Храмът е имал и балкон, който при ремонта през 1960 г. е отстранен като неудачен.
От 1925 г. в протоколната книга датират констатциите на църковното настоятелство, че храмът е в занемарено състояние и се поставя като задача неговото ремонтиране. По ред причини бездействието продължава до 1958 г. до идването на свещ. Иван Крумов Григоров. Той е свещеникът на изселниците от селата Крапец и Витошко (Попово), който през 1955 г. извършва строежа на храма „Успение Богородично“ в дн. кв. „Изток“. Със съдействието на Негово Светейшество патриарх Кирил, който взема присърце молбата на настоятелството, през 1960 г. само за три месеца по стопански начин са подменени керемидите, демонтиран е балкона, укрепена е конструкцията, построен е комин, довършен е притвора, извършено е елекрифициране и водоснабдяване. Малко след това е поставена настилка в притвора, а десет години по-късно дюшемето в храма е заменено с теракотни плочи. Направен е ремонт на каменната ограда на църковния двор и са засадени декоративни и овощни дръвчета.
Над входната врата е поставена мраморна плоча с надпис: „Храм Св. Георги“, обновен през 1960 г. по времето на Българския патриарх Кирил, предстоятел на храма – свещ. Иван Крумов и настоятели: Милан Дамянов, Славе Василев, Васил Стоянов и Иван Асенов”. Стенописите в притвора са дело на художника Христо Апостолов.
През 1977 г. храмът е обявен за паметник на културата.
В храма са служили свещениците: Стоил Гьорев от с. Секирна (1843-1872), Георги Поп Стоилов (1872-1930), Борис Иванов (1925-1957), Иван Поп Цветков (1933-1959), Стоян Йосифов (1957-1958), Кирил Поп Александров (1959-1962), Иван Крумов (1958-1994), Иван Таков (1994-1998) и Стоян-Васил Петров (1999-2023).
В Държавен архив – Перник е регистриран едноименен фонд 341К „Храм „Св. Великомъченик Георги“ – Перник“ с хронологични граници 1857 г. – 1989 г. и с два инвентарни описа. Фондът съдържа: протоколна книга на църковното настоятелство при храма (1922-1954); регистри за: ражданията (1881-1912), умиранията (1919, 1925-1971) и женитбите (1920-1947); приходни и разходни книги, инвентарен опис на движимото имущество в храма (1967,1976,1989); старопечатни книги; очерк за историята на черквата “Св. Георги” от протойерей Иван Григоров (1983); портрет на свещеник Георги Поп Стоилов и др.
Снимка от панахида за априлските мъченици пред храма „Св. Вмчк Георги“ в Перник. 6 май 1933 г. ДА – Перник, ф. 148К, оп. 1, а.е.189, л. 41
