Перник е сред областите с най-висока линия на бедност – 595 лева. Под линията на бедност попадат 25,5% от перничани
Бедността е нараснала през 2022 г.
Близо всеки четвърти българин живее в мизерия. Линията на бедност за страната през 2022 г. e доход от 525,92 лв. средно на човек от домакинството. А доходите на 1,571 млн. души, или на 22,9% от населението на страната, са под този праг на бедност, обявиха от Националния статистически институт, пише Труд
През миналата година бедността в страната се е увеличила. Броят на хората, които имат доходи под линията на бедност е нараснал с 40 хил. души. А делът на хората под линията на бедност се е увеличил от 22,1% на 22,9%.
Линията на бедност се пресмята като 60% от средния разполагаем нетен доход на човек от домакинството. Оказва се, че действителната линия на бедност, изчислена от НСИ, е доста по-висока от линията на бедност, определена от служебното правителство, която за 2023 г. е само 504 лв. Линията на бедност е от съществено значение, защото от нея се определя размерът на много социални помощи. Щом официално тя е определена в по-малък размер и социалните помощи ще бъдат по-малки.
18,7% от населението живее в тежки материални лишения, показват данните на НСИ. Това означава, че хората не могат да си позволят поне 7 от общо 13 основни стоки и услуги, които е прието, че са необходими за едно нормално съществуване.
Най-голям проблем за хората е почивката. Над 3 млн. души, или 43,8% от населението, нямат възможност да отидат със семейството на едноседмична почивка извън дома. Като нямат пари хората могат да се лишат от почивка. Но 42,4% от хората са заявили, че домакинството им не може да посрещне със собствени средства неочакван разход като ремонт на жилището или колата, подмяна на пералня или хладилник, внезапно заболяване. Затова много хора прибягват до бързи или потребителски кредити.
Подмяната на остаряла мебелировка е непосилна за 41,2% от домакинствата в страната. Близо всяко пето домакинство има проблеми с вноските по заем или с плащането на сметки за ток, вода или отопление. 22,5% от домакинствата нямат достатъчно пари, за да поддържат нормална температура в дома си.
Голяма част от домакинствата в страната се лишават и от основни храни. 21,6% от хората не могат да си позволят да ядат месо през ден. Като се има предвид, че сиренето и кашкавалът са по-скъпи от месото, щом домакинството няма пари за месо е ясно, че не може да си позволи да си купи и други основни храни като сирене, кашкавал и масло.
Покупката на два чифта обувки за всеки от основните сезони е проблем за 32,7% от хората. А 26,3% от хората се ограничават при подмяната на износени дрехи с нови. Харченето на дребни суми всяка седмица за лични нужди е невъзможно за 23,7% от хората в страната. Заради финансови проблеми хората не могат да се видят дори с приятелите и роднините си. За 14,4% от хората е проблем да се видят за хапване и пийване с най-близките си и то не само на ресторант, а дори и в домашни условия.
Има голяма разлика между материалните лишения на хората от различните етнически групи. Например не могат да си позволят неочакван разход 36,5% от българската етническа група, 48,3% от турската етническа група и 82,8% от ромите. Не могат да си позволят да отопляват дома си 18,1% от българската етническа група, 21,2% от турската етническа група и 55,3% от ромите.
От НСИ изчисляват и сборен индикатор, в който влизат хората в риск от бедност, с материални лишения и в домакинства на безработни или в домакинства, в които хората работят под 20% от времето през годината. Оказва се, че в България 32,2% от населението, или над 2,2 млн. души, попадат в тази група.
25 на сто нямат колело или кънки
Над 10% от децата не могат да си празнуват рождения ден , 16% минават без книжки
Над 10% от децата в страната не могат да празнуват рождения си ден, защото семейството им няма достатъчно пари за това, показват данните на НСИ.
Близо 25 на сто от децата са лишени от екипировка за игра навън като например колело, ролери или кънки. Покупката дори на подходящи за възрастта книжки е проблем за 16% от децата.
Близо всяко трето дете живее в материални лишения, което означава, че е лишено от поне един от общо 13 показателя, които е прието, че са необходими за нормалния живот на децата. За 2,5% от децата нито една потребност не може да бъде удовлетворена по финансови причини. Близо една трета от децата (27,4%) не могат да си позволят почивка извън дома поне една седмица в годината (включително празници със семейството, гостуване при роднини, приятели, организирана почивка от училището и т. н.). Редовни занимания с плуване, свирене на музикален инструмент или участие в младежки организации е проблем за 21,5% от децата.
Възможността да се осигурят определени потребности на децата се различава в зависимост от етническата принадлежност. Делът на децата с материални лишения при българската етническа група е 23%, при турската етническа група е 33%, а при ромската етническа група е 76,2%.
Нито една потребност на децата от всичките 13 показателя не може да бъде осигурена за 1,2% от българската етническа група, за 0,8% от турската етническа група и за 9% от ромите.
През 2022 г. 25,9% от децата на възраст до 17 години в България са изложени на риск от бедност, което е ръст с 1,7% прямо 2021 г., показват данните на НСИ. Образованието и професията на родителите са важен фактор за бъдещото развитие на децата.
По-високото образователно равнище дава възможност за по-широк достъп до пазара на труда и съответно до по-високо заплащане. Осем от десет деца (78,4%), чиито родители са с начално или без образование, живеят в бедност.
Приблизително 18 пъти по-малко, или 4,3%, са децата, чиито родители са с висше образование и живеят в риск от бедност. Рискът от бедност при децата в домакинства с родители със средно образование е три пъти по-висок от този при децата с родители с висше образование.
Финансово най-зле са ромите
Един от десет работи, но остава беден. Образованието е предимство
При ромите близо две трети от тези с начално и без образование са бедни, докато при тези с висше образование няма нито един беден.
Делът на бедните сред работещите хора на възраст между 18 и 64 години е 10%. При заетите на непълно работно време рискът за изпадане в бедност е приблизително три пъти по-висок от този при работещите на пълно работно време, показват данните на НСИ. Същевременно рискът от бедност сред работещите жени е с 3,2% по-нисък от този при мъжете.
Образователното равнище оказва съществено влияние върху риска от бедност. Най-голям е делът на работещите бедни с начално и без образование – 68,5%. С нарастване на образователното равнище делът на бедните сред работещите намалява два пъти за хората с основно образование и над седем пъти за тези със средно образование. Делът на работещите бедни с висше образование е най-нисък – само 3,2%.
Оценките на бедността в зависимост от типа на домакинството показват, че най-висок е делът на бедните хората над 65 години, които живеят сами – 61,3%, както и при жените, които живеят сами без значение от възрастта – 56,2%. При домакинствата рискът от бедност при жените е с 21,9% по-висок, отколкото при мъжете.
Най-голям е делът на бедните сред ромската етническа група – 63,2%, а най-нисък – сред българската етническа група – 17,3%.
Има съществени различия в разпределението на бедните от различните етнически групи според икономическата им активност. Сред бедните от българската и турската етническа група преобладават пенсионерите (съответно 54,5 и 36,5%), докато при ромската етническа група най-висок е делът на работещите – 34%. По отношение на безработните най-висок е делът на бедните безработни сред ромската етническа група – 30,6%, при 21,5% от турската етническа група и 10,7% от българската етническа група.
Образованието оказва силно влияние върху риска от бедност. При хората с начално и без образование рискът от бедност е 18 пъти по-висок в сравнение с риска от бедност при тези с висше образование за българската етническа група и над 80 пъти за турската етническа група. При ромите близо две трети от тези с начално и без образование са бедни, докато при тези с висше образование няма нито един беден.
Има големи разлики по области
В София са два пъти по-добре от Силистра. Линията на бедност в столицата е 832 лв.
Ако живеете в столицата и доходът на член от домакинството ви е под 832 лв., попадате под линията на бедност.
Има огромни разлики между бедността в различните области на страната. Линията на бедност за всяка област се пресмята както и за националното ниво – 60% от средния разполагаем нетен доход на човек от домакинството в областта.
Оказва се, че линията на бедност в София е 832 лв. и е близо два пъти по-висока отколкото в Силистра (421 лв.). През 2022 г. най-ниската линия на бедност е в областите Видин и Монтана – по 373 лв. След София областите с най-висока линия на бедност са Стара Загора (625 лв.), Варна (601 лв.) и Перник (595 лева).
Най-голям е делът на бедните, които попадат под линията на бедност за областта, в Стара Загора – 33,9%, Добрич – 27%, Ловеч – 26,8%, и Перник – 25,5%. Най-нисък е делът на бедните в областите Шумен – 12,9%, Велико Търново – 15,8%, Силистра – 16,1%, и Търговище – 16,2%. Линията на бедност за 2022 г. нараства в повечето области. С най-голямо увеличение са областите Стара Загора (+21,6%), Ямбол (+19,4%), Варна (+18,8%), Хасково (+15,6%), София (столица) (+13,5%) и Враца (с 10,2%). Линията на бедност е намаляла в областите Плевен (-13,9%), Шумен (-11,4%), Разград (-10,1%), Бургас (-3,6%), Пловдив (-2,4%) и Благоевград (-0,6%).
Област Шумен е с най-нисък дял на бедност за мъжете – 9,6%, а с най-високо равнище е Стара Загора – 29,7%. В област Силистра жените са с най-ниско равнище на бедност – 10,6%, при 37,8% за област Стара Загора, 29,5% за област Добрич, 29,3% за област Сливен и 29,1% за област Перник.
