Втори в листата за кандидат-депутати на коалицията ГЕРБ – СДС за област Перник е Емил Костадинов. Той е познато лице за жителите в двете общини, тъй като допреди 2 години беше областен управител на област Перник. Политикът има родословни корени от Брезнишко и Трънско.
Дядото на Емил Костадинов е от брезнишкото село Садовик, където като малък кандидатът за депутат се е обличал като сурвакар и е дефилирал по фестивали със сурвакарската група. Част от неговата жилка идва и от Трънско или по-конкретно село в някогашната Трънска околия. Към днешна дата селото попада в пределите на Сърбия. От бившето трънско село е прабаба му. “Истината е, че и Трънска, и Брезнишка община са част от моето родословно дърво. Прародителите ми по бащина линия са от село Грознатовци, което в миналото е било част от Трънска околия, но след Ньойския договор остава извън границите на България и понастоящем е разположено в община Сурдулица, Сърбия. Мястото, с което свързвам най-хубавите си детски години обаче е село Садовик, Брезнишко или както още добре знаем – Долината на орлите”, каза за Zapadno.com Костадинов.
Жителите на Садовик също изпитват носталгия по миналото, когато селото им е било живо. “Най-силна тъга предизвикват разрухата и обезлюдяването – пустата църква, училището, от което са останали само основите, разпадащата се пекарна – символи на всичко онова, което се случва в отдалечените ни населени места. В последните години положихме усилия да възстановим инфраструктурата, за да стигаме до родните си места по-лесно, но това не бе достатъчно, за да се върнем. Трябва да продължим тези усилия с акцент върху второкласната и третокласната пътна мрежа. Следваща стъпка трябва да бъде и възраждането на поминъка. КОВИД-пандемията нагледно показа, че много хора предпочетоха да се върнат там, където дишат чист въздух, хранят се здравословно, там, където децата им растат сред природата. Това ме прави оптимист”, каза вторият в листата на ГЕРБ – СДС за област Перник.
На прага на изборната кампания Костадинов се обръща към колегите се политици: „Моят призив към всеки, занимаващ се с управление, без значение дали на местно или централно ниво, е първо да мисли за това, което ще остане след него. Да обещаваш всичко на всеки е несериозно, макар и да звучи добре. Реалността е друга и само хора, които я познават могат да предложат адекватни решения. Мисля, че съм един от тях.“
