Таксиметров шофьор направи нещо немислимо на закъсала с колата перничанка. За това тя разказа в социалната мрежа с надеждата посланието й да бъде видяно от всички и да достигне до този таксиметров шофьор, който в труден момент е помогнал на пътя – тогава, когато други са й отказвали.
Ето разказа на Светлозара Велчева:
Понеже често пъти обществото принизява таксиджиите като най-ниската класа хора, реших да споделя една история от вчера, без да правя реклама на фирмата или човекът или да създам ситуация за злорадстване от страна на неговите колеги.
В 2 през нощта ми свърши горивото на колата на Радина чешма. Колата е автоматик и просто спря. Грешката си е изцяло моя, защото съм махнала индикацията на горивото от таблото, а исках да изхарча докрай нафтата за да си сипя зимна с добавка, е за 5 км не успях. Та срам не срам потърсих в гугъл „Перник такси“ и звъннах на произволен номер. Очаквах диспечер, но разговорът беше директно с шофьор.
Обясних каква е ситуацията, като идеята ми беше таксито да дойде до мен, след което да отидем до близката бензиностанция, след това да се върнем да налеем гориво в моята кола. Единственото условие беше, че в мен нямах пари кеш и трябваше да отидем до първия банкомат за да платя на таксиметровия шофьор.
Човекът ми каза само – Аз съм на Шахтьор, ще дойда – и затвори. Реших, че като всеки нормален човек е преценил, че някой си прави майтап с него и иска да го разкара без причина до някъде и затова затвори. След минута звъннах пак за да кажа, че не се опитвам да го излъжа, но той разговаряше по телефона. Започнах да търся други номера на таксита в гугъл, на които да звънна. Следващите на които звъннах ми отказаха. Не ги съдя, защото ситуацията която описах, закъсала без гориво и пари кеш си е доста абсурдна и всеки би помислил, че че отсреща стои някоя ненормалник. В същото време до мен спря шофьора с който разговарях по телефона. Каза ми – гаси тия фарове, за да не се налага да бутаме колата, след което извади от багажника пластмасова туба. Каза ми – тука има не повече от литър и половина поизветряла нафта, ама ще стигнеш до бензиностанцията. След доста въртене на празен ход, едвам запалих колата, и казах на таксиметровия шофьор да кара след мен, да заредя и после да слезем до центъра до банкомат за да му платя, а той си се качи в колата и каза – Е, нали затова сме хора? Утре като видиш някой колега закъсал, няма ли да му помогнеш ако можеш?
Не знам защо, но потънах от срам. Не съм молила безплатно някой да дойде или да ми носи директно гориво. Просто човекът е имал някакъв резерв в багажника и ми го подари буквално. Човекът беше на работа и нищо не го спираше да ми каже, че му дължа 10, 15, 20лв + още 5лв за дизела в тубата.
Накрая майтапчийски само ми каза – вместо кола с 4 камери за паркиране, да си беше купила такава с истински километраж и стрелки.
Благодарих му, помолих го все пак да слезем до банкомат да платя, но той само каза – Пари цЕл живот че изкарваме, да сме живи и здрави да си ги Арчиме.
Не се радвам заради „спестените“ от мен 15-20лв, по-скоро ме е срам. Но се радвам че все още има истински Хора! В днешните времена, почти всеки би се възползвал от човек в сложна ситуация на пътя, но явно че има и такива, които просто биха помогнали, безплатно.
Бъди жив и здрав!!!
