На минути от София се намира един от най-зловещите концлагери от времето на комунистическия режим – Куциян. Лагерът е създаден в края на 1945 г и там са избити, пребити, осакатени хиляди борци за свободата и демокрацията на България.
Тази въгледобивна мина в Перник се превръща в последния земен път за хиляди българи, предаде репортер на БГНЕС.
А един от тях е и писателят Димитър Талев, написал едни от най-хубавите български романи – „Железният светилник“.
33 години след края на комунистическия режим малко хора в Перник си спомнят и знаят за тази зловеща страница от миналото на града. Преди да посетим мястото, където върху огромен камък има кратък текст за лагера, екипът на БГНЕС спря на няколко места в Перник.
Концлагер? Избити в Куциян? Въобще не знам за подобно нещо. Не съм чувал. Май в този пернишки квартал живеят роми. Това бяха десетки пъти повтарящите се отговори на въпроси ни „къде се намирал лагера Куциян“.
Болно и тъжно беше да чуваш как възрастни хора изразяват учудване при споменаването, че това е бил един от първите и най-зловещи лагери след 9-ти септември 1944 г. Най-ужасяващият отговор обаче получихме от служителите на бензиностанцията, която се намира на не повече от стотина метри от паметника. На въпроса ни къде се намира паметната плоча, получихме кратък отговор от хора на средна възраст: Там има нещо, ама какво е, нямаме никаква представа.
Кой носи вина за това пълно безразличие към паметта и саможертвата на предците! Всички носим вина! Родителите ни, ние самите и разбира се всички управляващи след 1989 г.
В този лагер по чудо оцелява Димитър Талев. Да, точно за автора на тетралогията, за автора на „Железния светилник“ …. става въпрос.
В България почти няма книги за комунистическите лагери, но точно за Куциян има една малка книжка – спомени на Йордан Вълчев, който е оцелял от лагера.
„Тази книга е рожба на веселия и всеопрощаващ дух, който са ми завещали прадедите“, пише той на гърба на книгата. „Ще работим старателно и ако видим, че можем за по-малко от 16 часа да натоварим по 20 вагончета на човек, няма да се връщаме, но ще спим на забоя; инак, разберат ли, че лесно товарим по 10 вагончета, ще ги направят занапред не само 10, но може да дигнат и до 12! Така или иначе, но засега трябваше за 16 часа да натоварим по 16 тона! Лягаме и заспиваме като мъртви. Разбуждат ни в 18 часа. В 18.30 вече ядем булгура – добре сме! Ще хапнат свинете и без нас! В 19 потегляме, в 20 ще започнем. С нас вечеря и групата на фугинистите, а също групата, в която е Димитър Талев… На устните му ведно една тиха, разполагаща усмивка… Движенията му бяха мудни, уморени, беше болнав, трудно понасяше несгодите,“ пише Вълчев.
Самият Димитър Талев признава, че е оцелял по чудо в разговора си с Христо Огнянов през 1965 г. Тогава се срещат за първи път от 21 години. Двамата в продължение на 7 години работят заедно в най-авторитетния вестник „Зора“. Както е известно издателят на „Зора“ големият български публицист и журналист Данаил Крапчев е убит още на 10 септември 1944 по особено садистичен начин в Горна Джумая, днешен Благоевград.
Около паметника за жертвите в Куциян има десетки, стотици рекламни табели за хазартни залози. За лагера няма и буква. Вече няма и спомен. /БГНЕС
