Доброто между хората е другото име на победата, каза писателката Здравка Евтимова пред БТА.
„Когато разберем, че здравето на хората е най-важно и сме готови да отделим от средствата си, за да запазим това здраве, тогава можем да намерим общата посока. Земята ни е прекрасна, наистина, и има право народът, който живее тук, да бъде здрав и да се бори за щастието си“, коментира тя. По думите й здравето е 99 процента от щастието на човека.
„Като всички хора по света, и аз бях много дълбоко покрусена от войната, агресията на Путин срещу Украйна, която създаде огромна, бих казала, мъчителна трагедия за хората от цял свят, за Украйна. Пагубна е и за руснаците, които са противовес на Путин и за целия свят, който желае мир“, каза писателката.
В творчески план тя издаде романа „Резерват за хора и вълци“ в България, а книгата й „Зелените очи на вятъра“ излезе в САЩ. „Радвам се, че чета прекрасни книги на мои колеги. Радвам се на всяко раждане на младо българче, на хубаво здраво дете под българското небе“, каза още Здравка Евтимова.
Г-жо Евтимова, с какви емоции изпращате 2022 г.?
– Емоциите са смесени. На първо място, като всички хора по света, и аз бях много дълбоко покрусена от войната, от агресията на Путин срещу Украйна, която създаде огромна, бих казала, мъчителна трагедия за хората от цял свят, за Украйна. Пагубна е и за руснаците, които са противовес на Путин и за целия свят, който желае мир. Моето сърце е с Украйна, моето сърце е с хората, които се борят за свободата си. Моето сърце е също и с руските майки, които посрещат синовете си в ковчези. Искам час по-скоро войната да свърши и се надявам светът да обедини усилията си и да сложи край на агресията на Путин срещу Украйна.
Видяхме, от друга страна, че и в България има хора, които подават ръка на украинците и бих искала да изтъкна едно име – това е г-н Пейков от Пловдив (Манол Пейков – издател, преводач и политик – бел. а.), който успя да събере толкова много пари в подкрепа за хората, останали без топлина в Украйна.
В чисто творчески план, за мен годината беше щедра. В САЩ излезе моя шеста книга – романът „Зелените очи на вятъра“ със заглавие Asylum For Men And Dogs (в превод „Приют за мъже и кучета“). В България излезе „Резерват за хора и вълци“, съвсем различна книга. Радвам се, че чета прекрасни книги на мои колеги. Радвам се на всяко раждане на младо българче, на хубаво здраво дете под българското небе. Това ме изпълва с радост.
Бих искала да пожелая на хората добро здраве. Нека то да бъде основата на победите, на обичта, на топлината у дома и в крайна сметка – на щастието. Защото здравето е всъщност 99 процента от щастието на човека.
Вие самата бяхте ли изправена пред изненади и предизвикателства, и кои бяха най-големите?
– Другото име на живота е предизвикателство. Някои хора го наричат непреодолима трудност, други хора го наричат пропаст. Хубаво е ние да го наричаме предизвикателство, защото предизвикателството ни прави по-гъвкави, по-решителни и ни дава възможност да проявим силата на характера си.
Аз съм направила своя избор – подкрепих народа на Украйна. Организацията П.Е.Н. център – България, беше третият П.Е.Н. център в света, който осъди остро агресията на Путин и подкрепи справедливата борба на украинския народ. Това беше едно от предизвикателствата в моя живот. Реагирахме бързо – ден след началото на агресията от страна на Путин излязохме с такава осъждаща декларация, изпратена до международния П.Е.Н. център.
Друго предизвикателство е възможността П.Е.Н. център – България да подпомогне хора. Например, ние подпомагахме двукратно вдовицата на поета Ивайло Иванов от Троян. Искам да изтъкна за хората, които може би не са запознати, че П.Е.Н. център – България, не получава финансова подкрепа от държавата, не получава никаква финансова подкрепа. Получили сме еднократно 4000 лева, с които подкрепихме издаването на антология на българската съвременна проза, поезия и литературни преводи на членове на българския П.Е.Н. център. Това беше осъществено на 95-ата годишнина от създаването на П.Е.Н. център – България.
Ако някой си мисли, че аз като председател или който и да е от членовете – ние сме вече почти 50 човека – използва една стотинка пара за своя собствена изгода, че отива на конгреси на П.Е.Н. център на разноски на българския или международния П.Е.Н. център, нека кажа на всички хора с ръка на сърцето, че такова нещо никога не е имало. Една стотинка не съм използвала нито аз, нито който и да било от членовете. Това е по-скоро такава длъжност, в която човек влага собственото си време, оставя сърцето си. И това го прави всеки един член в нашия П.Е.Н. център. Няма никаква изгода, а има радост, когато видиш публикация на някой колега, когато видиш получена международна награда на някой колега. И разбираш, че България може да застане със своята култура на световната карта.
Оптимист ли сте за българската култура?
– Аз съм дълбок и убеден оптимист в бъдещето на българската култура. На първо място, вече четвърта година преподавам творческо писане в Софийския университет. Това са хора на по 21-23 години, които учат филологии.
Хората, които се занимават с култура, предусещат бъдещето от една страна. От друга страна, познават добре историята на България. Затова хората, творящи днес изкуство в България, са онези, призвани да дадат посока на днешния ден. Така ще се сътвори – и се сътворява в момента – култура, от която България може да се гордее и ще се гордее след десетилетия, а защо не и след столетия.
Вярвате ли в силата на интелектуалния елит на нацията?
– Чела съм различни определения за интелектуален елит. За мен представител на интелектуалния елит е този, който разполага с много висок интелектуален потенциал – високи знания на световно ниво в своята област, но и практически умения. Тоест, начин, по който тези блестящи знания да ги докаже на практика в полза на човешката общност.
И да има сърце, което никога няма да забрави прекрасната малка пътечка от детството, където той се е разхождал с майка си, с децата от детската градина, със съучениците. Никога да не забравя българското небе, българското море, българските планини… Никога да не забравя съучениците, приятелите, колегите от университета, колегите, които, в голяма степен, са изваяли неговия характер.
Когато тези компоненти са налице, човек е достоен да се нарече, че е в постъпите на елита. А дали ще стане елит, зависи от неговите дела в полза и в името на хората, които живеят под българското небе. Да поправи нещо, което е поправимо. Най-простото – да поправи улиците, да спаси човешки живот на дете, доставяйки лекарства, да пребори корупцията, да отстрани човек, който е откраднал от залъка на хората, до които не достигат пари. Да даде достойни старини на възрастните, достойно здравеопазване, достойни знания в университетите. Когато направи това, тогава той може да каже, че е кандидатствал и е преминал бариерата за български елит.
Какви са очакванията Ви от идващата година?
– Най-горещото очакване и най-горещата ми молитва е войната срещу Украйна да спре. Да се възцари справедлив мир, за да може ние и целият свят да си кажем: „Справихме се с една отровна угроза“. Угроза, която е срам за тези, които живеят днес и които извършват тази агресия, агресията на Путин срещу Украйна. Това е голямата ми молитва – войната да спре. Украйна да се възроди и светът да се събуди в мир.
Другото ми очакване е да има здраве в къщите, да се раждат здрави и красиви деца там, където ги очакват и където се молят за тях. Там, където човек има тежък изпит, да го вземе отлично. Където човек очаква здравните си резултати на преглед в болница, изследванията му да бъдат най-добри за неговото здраве. И да тръгнем в една обща посока независимо от банковите сметки, които притежаваме, от позицията, която заемаме… По-важно от едно преяждане, от едно измамно богатство е именно животът на хората – не само нашият и на нашите близки, но и на тези, които не познаваме. Когато разберем, че здравето на хората е най-важно и сме готови да отделим от средствата си, за да запазим това здраве, тогава можем да намерим общата посока. Земята ни е прекрасна, наистина, и има право народът, който живее тук, да бъде здрав и да се бори за щастието си.
Какво ще пожелаете на българите за 2023 година?
– На първо място – да са много здрави. На второ място – да са много здрави. На трето място – да оздравеят, ако не са здрави. И тогава, когато вече има усмивка на облекчение в къщите, хората да могат да си прошепнат един на друг „прощавам ти, хайде да се сдобрим“. Когато се сдобрим, тогава наистина ще успеем. Доброто между хората е другото име на победата и на това състояние на благодат, което бихме могли да постигнем.
Здравка Евтимова е родена на 24 юли 1959 г. в град Перник. Завършва английска филология във Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“ (1995) и специализира художествен превод в Сейнт Луис в САЩ. В България има издадени около 90 разказа в сборниците „Разкази срещу тъга“, „Разкази от сол“, „Разкази за приятели“, „Сълза за десет цента“, „Кръв от къртица“, „Добрата страна на нещата“ и др. Автор е на романите „В студената ти сянка, лейди“, „На две крачки от мен“, „Линди“, „За теб, за мен“, „Четвъртък“, „Зелените очи на вятъра“, „Една и съща река“, „Резерват за хора и вълци“ и др.
Публикува в САЩ, Канада, Великобритания, Австралия, Германия, Франция, Индия, Русия, Полша, Чехия, Словакия, Македония и Сърбия. Превела е повече от 25 романа от английски, американски и канадски автори на български език, превежда и произведения на български писатели на английски език. Член е на Съюза на българските писатели и на Лигата на писателите на Великобритания, област Йоркшър-Хамбърсайд. Председател е на българския П.Е.Н. център.
