Доста рядко обръщаме внимание на добрите дела, твърде много – на лошите. И затова подобни истории като тази са със статут на новина. Нещо, което често се среща, но рядко се намира някой да го разкаже. За това искаме да я споделим с вас.
Историята е качена в публичанатта фейсбук група на Трънчани от Анжела. Ето какво разказва тя:
„Вчера със сина ми, на път за град Трън, който от толкова отдавна искаме да посетим заради прабаба ми и прадядо ми, в село Мещица установихме, че колата ни върви само с акумулаторно захранване. Спряхме в Брезник, за да купим и налеем концентрат антифриз, тъй като видяхме, че няма охлаждане. Започнахме да гадаем не е ли прекъснато електрозахранването между акумулатора и динамото. Стигнахме с много внимаване до Трън. Разгледахме така дълго очакваните забележителности в центъра, качихме се до величавото Ждрело на река Ерма, след което почти бяхме решили да преспим в Трън и на другата сутрин да търсим специалист и сервиз. Добри хора ни посъветваха да спрем недалеч от полицията и да оставим колата там. Решихме да попитаме дежурния полицай, който на секундата спря случайно минаващия автотехник Мартин, на когото взехме телефона в случай, че до утре не разрешим проблема. В същия момент полицаят се обади на свой приятел автотехник, който работи като шофьор на Бърза помощ в болницата в Трън. Той дойде веднага и решихме, че утре след работа ще свали изгорялата част, ще намерим начин как да пътуваме до Перник, да я вземем и наистина ще трябва да останем в Трън да преспим. В момента, в който вече ще затваряме капака на колата, майсторът-шофьор на Бърза помощ взе и вдигна с два пръста нещо, което се оказа скъсан ремък. За секунда помисли, обади се на свой клиент, на когото е сменил скоро ремъка на кола със същата марка и ни изпрати да вземем стария му ремък. Човекът ни го подари с добри пожелания. Сменихме ремъка, спря червената индикация за акумулатор на таблото, охлаждането се нормализира, колата тръгна, обещахме на полицая Петьо пак да дойдем и да отидем заедно до Вукан, родното място на прадядо ми. Полицаят Петьо и жена му, както и шофьорът на Бърза помощ, който ни спести големи приключения – толкова симпатични и добри хора не очаквахме, че ще срещнем.“
Ако имате и вие подобни вдъхновявящи истории за добрите дела на хората, можете да ги споделите на мейл [email protected] или като ни пишете във фейсбук.
Нека фразата „Хората станаха много лоши“ – да загуби смисъла си!
