Преди малко повече от половин година състезателката на националния ни отбор по футбол за жени Полина Ръсина се зае с тежката задача да изгради женски отбор към Миньор Перник. Началото бе сложено с 12 момичета, а в момента те са 18 на възраст между 8 и 15 години. Младата треньорка разкри впечатленията си от първите стъпки в това поприще пред сайта minyor-pernik.bg.
Полина, добре познаваш женския футбол в България. Кои са най-добре развитите центрове и има ли предпоставки след време Перник да се нареди сред тях?
– Логично е, че най-добре развитите центрове са тези, които са водещи в класирането на женското футболно първенство – София, Велико Търново, Благоевград…. Но в България като цяло няма много добри условия за футбол. Тук влиза материални бази и прочие. Перник е футболен град има големи предпоставки да се направи нещо значимо стига да има достатъчно хора, които искат да обърнат внимание и на нежния пол. В града често се чува за другите спортове и техните постижения, но аз лично не съм чула да се говори за женски футбол, а той в България съществува от години.
Преди няколко дни 93 хиляди изгледаха на живо дербито Барселона – Реал М при жените… В България има мъжки отбори от елита, които не могат да съберат толкова зрители за цял сезон.
Въпрос само на футболна култура ли е това?
– България все още е много далеч от развитите европейски държави в много отношения, а да не говорим за футбол и то в сравнение с Испания. Нали човек като каже Испания и веднага в ума се появяват Барса, Реал Мадрид, Атлетико Мадрид. и т.н. Велики отбори с огромна история. България не може да се сравнява по никакъв начин дори нашите мъже с техните жени, което може само да ни натъжава, но пък това трябва и да бъде стимул към това да се опитваме да се променим към по-добро.
Колко трудно е да се развива този спорт при настоящата материална база?
– Факт е, че материалните бази са пречка за доста отбори в нашата страна. Като добавим и още няколко други фактори всичко става по-сложно. Но човек трябва да се приспособява към това, с което се разполага и това, което е стандарт на днешното поколение в България и разбира се да се опита да извлече най-доброто от това, което има.
Въпреки трудностите какво би казала на малките момичета, за да ги спечелиш за твоята кауза?
– Бих казала нещо кратко – да не се отказват от мечтите си и да правят това, което обичат и което ги прави щастливи. Животът е твърде кратък, за да правим компромиси със себе си! Дерзайте!
Какво повече дава футболът на едно младо момиче?
– Футболът дава и взима много. Но това, което вадя като положително е, че този спорт възпитава на дисциплина, упоритост, смелост, любов към това, което правиш, приятелство, контакти… Говорим за чисто човешки неща, които те изграждат като личност и ти помагат в живота като цяло. Относно това, което взима има какво да кажа, но не мисля, че е нужно. В живота все нещо ще ти бъде взето по един или друг начин, дори и да не бъде футболът.
Какви са шансовете на българско момиче да излезе да играе в чужбина?
– Шансовете са толкова големи, колкото и мечтите са големи на даденото момиче. Важно е съзнателно да бъде изяснено всичко, което искаш да постигнеш и разбира се какви ще са жертвите за това. Никой не получава без да е дал.
Усещаш ли подкрепата на клубното ръководство и на някой от първия отбор на Миньор?
– Да! Подкрепа има от ръководството, каквото е поискано съм го получила. Доколкото от първия отбор най-голяма подкрепа и помощ имам от моя приятел Виктор Райчев, който също е и треньор в школата. Опитвам да се уча от старши-треньора на първия отбор Христо Янев, който е един от най-добрите специалисти в България. Не съм имала възможността да комуникирам с треньорите на мъжете, да споделят и те вижданията си, но се надявам това да се случи скоро.
Започна нещо преди около 6 месеца, какво си пожелаваш за след 6 години?
– Пожелавам си само здраве. Другите неща се получават с работа, постоянство и желание. Това трябва да бъде двустранен процес така, че си пожелавам и повече мотивирани момичета!
