„В Сърцето на Машината“ вече е гледан от над 40 000 зрители у нас и повече от 5 000 сънародници в чужбина. В първата си седмица в киносалоните филмът задмина заглавия като „Батман“ на Мат Рийвс и „Линейката“ на Майкъл Бей.
Качеството на родната продукция на режисьора Мартин Макариев е на световно ниво, а отзивите на зрителите са възхваляващи и заредени със силна емоция. Както предполага историята, създадена по действителен случай от затвора през 70-те, актьорският състав е изцяло мъжки. В ролите влизат Александър Сано, Юлиан Вергов, Христо Петков, Ивайло Христов, Стоян Дойчев, Владимир Зомбори, Башар Рахал, Христо Шопов, Игор Ангелов, Валери Йорданов, пише Вести.бг.
Голяма част от зрителите си задават един и същи въпрос – Каква част от героите и действията във филма са реални и каква част са измислени?
Оказва се, че не само историята във филма е по действителни събития, случили се в завод „Кремиковци“ в един ден през 1978 година, но и всеки от актьорите влиза в образ на реално съществувал персонаж. Затворниците в бригадата на Бохеми действително са извършили престъпленията, за които говорят, и присъдите им са реални. Променени са само имената им, за да се запази тяхната анонимност, въпреки че всички са починали отдавна. Запазено е само едно име в оригинал, това на Никола от село Преколница, роля, която се пада на македонския актьор Игор Ангелов, който след като прочита сценария, звъни на режисьора Мартин Макариев в 04:00 сутринта, за да му сподели, че иска да участва в този филм на всяка цена.
„Кольо Сатъра от село Преколница е абсолютно реален персонаж, наистина е работил в „Стомана Перник“ и наистина е извършил описаното във филма престъпление. Това е история, която се разказва от поколения в този край – за Сатъра, сватбата и хорото. В течение на снимките се оказа, че дядото на Игор Ангелов е от същото село. Съдба, както би казал Даскала.“, споделя режисьорът на филма Мартин Макариев.
Подобен е и случаят с героя на Христо Петков – Серафим „Иглата“ Георгиев, който е осъден на доживотен затвор за престъпление, извършено в къща, намираща се на сегашната улица „Георги С. Раковски“ в София в края на 50-те години.
Единственото по-голямо разминаване е историята на Краси Циганина, който във филма споделя, че се е оженил за голямата си любов в затвора, но в реалността сватбата се случва едва след като излежава 14 години за блудство с малолетна, умишлено обвинен от семейството на бъдещата си жена.
„Зад кадър“ филмът е също толкова интригуващ, колкото и като краен резултат. За първия снимачен ден на терен са доставени обективите ARRI Signature Prime, използвани в наградения с Оскар за най-добра кинематография „1917“ на Сам Мендес. Широкоформатната камера ARRI Alexa LF с обектив Cooke S7 LF, които позволяват уникалната визуална атмосфера, поверена в ръцете на оператора Андрей Андреев, се оказват по-подходящи за целите на екипа и са финалният избор, като това е един от четирите такива сета за цяла Европа. „В Сърцето на Машината“ е единственият български филм, който използва пълния капацитет на тази техника и е заснет в ARRIRAW формат. Така в крайна сметка се събират повече от 200 терабайта материал, който се записва на специални харддискове, нещо невиждано за българска продукция до този момент.
Всеки елемент от филма е детайлно обмислен и изработен. Голяма част от композициите са вдъхновени от картини на Караваджо и Рембранд, а екипът посещава изложба във Виена, за да види част от творбите в пълния им блясък. Сторибордът с над 900 кадъра и 3D превизуализациите позволяват прецизиране на мизансцена и движението на камерата. Осветлението отнема два месеца за предварителна подготовка и проби, а реалната подредба се простира в 5 дни.
Постпродукцията включва специални визуални ефекти, като екипът споделя за 40 кадъра, за които е използван CGI (компютърно генериран образ). Сред тях попадат началният кадър с минаването на камерата през мрежата, кадрите на „Кремиковци“ и затвора, някой от сцените с наранявания, попаденията от изстрели по тежката врата в цеха, както и самия струг, около който се развива голяма част от действието.
Основните локации, на които е заснет филма са Биологическия факултет в София и завод „Котлостроене“, а пътят на финала на филма действително е този до „Кремиковци“, но отново обработен и изправен с помощта на CGI. По-голямата част от обстановката в цеха, в който работят затворниците и се развива основното действие, е дело на арт директора Самуил Ганев, а само стругът и неговите вътрешни механизми са подготвяни в продължение на месец и половина.
Общият бюджет на „В Сърцето на Машината“ възлиза на 1 400 000 лева, като подкрепата от Национален филмов център е 937 000 лв.
Филмът се реализира от „Форуърд Пикчърс Ентъртейнмънт“ с подкрепата на Национален филмов център, продуценти са Александър Пенев и Мартин Макариев. Разпространението е на „Силвърнойз Фрейм“ на Александър Сано, постпродукцията е на ImmerseFX, a монтажът е дело на Никола Миленов.
