Военният конфликт между Русия и Украйна оказва влияние върху цялата европейска икономика, най-вече поради страха че доставките на руски газ могат да бъдат спрeни или редуцирани. Това доведе до огромен скок в цените не само на ресурсите, но и на енергията. Почти всички европейски страни, в това число и България, са изправени пред изключителни предизвикателства, коментира инж. Чавдар Стойнев в отговор на въпрос какво влияние върху цените на енергията има нахлуването на Русия в Украйна.
Всъщност ние българите сме и ще сме едни от засегнатите от трагичните събития в Украйна, добави той.
– С какви механизми разполага ЕС, за да спре това увеличение?
– В момента един от основните проблеми идва от голямата зависимост на Европа от руски природен газ. Близо 40% от вноса на природен газ в Европа е от Русия. За съжаление в България делът на руски газ е 90%. Казвам, за съжаление, не защото природния газ от Русия е „лош“ . В спокойни времена в това нямаше нищо драматично, но в момента НАТО и ЕС, на които ние сме член, и Руската федерация са меко казано в лоши отношения.
ЕС работи по план за намаляване на зависимостта от руски газ. Някои азиатски държави обявиха, че могат да увеличат доставките към Европа, но все пак трудно ще се покрият 40% от търсенето. Аз не съм политик, а енергетик, но мисля че ако Европа иска да овладее ценовата и енергийна криза, се нуждае от много бързи и решителни действия.
Какви са вариантите? Предвид Вашето намерение за въвеждане на природен газ в горивния микс, не се ли притеснявате?
– Според медиите Азербайджан са обещали 18% увеличение на доставките към Европа още тази година. Капацитетът на Трансадриатическия газопровоод може да се удвои в рамките на 4-5 години. Не е лошо да се помисли и за финансиране на строителството на нова газова инфраструктура, правилно би било тя да включва и водорода.
Със сигурност варианти има много, но няма да е лесно. Това е херкулесова задача, която трябва да бъде решена в кратки срокове. Не изпитваме притеснение по повод въвеждането на природен газ и доставките. Все пак очакваме да финализираме проекта за използване на природен газ като гориво до няколко месеца. Надявам се дотогава да има решение на национално и европейско ниво за нови доставки на природен газ. Прекалено много домакинства и фирми разчитат на природния газ и няма как въпросът да не бъде решен.
– Каква част от въглищата ще замените с природен газ на първо време?
– На първо време смятаме да работим само на природен газ извън отоплителния сезон. Въглища ще се използват само когато е включено отоплението и евентуално при извънредни ситуации извън този период.
– Да се върнем към актуалните теми. Смятате ли, че войната в Украйна ще тласне Европа към по-бърза декарбонизация, за да ликвидираме зависимостта от руски изкопаеми горива?
– По-скоро смятам, че именно заради несигурността от хода на войната ТЕЦ-овете на въглища, които използват местна суровина, трябва да удължат живота си, поне докато със сигурност се намери алтернатива на руските горива. Европа се опитва да изгражда нисковъглеродна икономика без да е готова за това. Изкуственото напомпване в посока на нисковъглеродна икономика е причината да сме в енергийна криза. Повече възобновяеми източници означаваше повече природен газ и в момента сме още по-зависими от Русия.
– „Топлофикация Перник“ зависима ли е от внос на въглища?
– „Топлофикация Перник“ не е зависима от внос на суровина. Използваме въглища от няколко местни мини и обогатено енергийно гориво от Брикел.
– Как би изглеждала България без мощностите на въглища?
– Без мощностите на въглища България в момента би била в изключително трудна ситуация, както по отношение на стабилността на електроенергийната система, така и по отношение на енергийната сигурност.
Всички искаме да живеем в по-зелен свят. Това е и целта на зелената сделка и едва ли има разумен човек, който да се противопостави. Най-щадящият начин за енергийния преход като цена за България е при продължаване на работата на ТЕЦ-овете на въглища за поне 10 години. Германия, която беше твърда по отношение на затварянето на въглищни централи, в отговор на кризата веднага промени решението си и дори обяви, че някои затворени предприятия ще подновят работа.
– Какво смятате за намеренията за централизация на българската енергетика?
– Според мен трябва да се движим в обратната посока. На нашата страна не са й необходими огромни мощности като парогазова централа. Подобни големи проекти водят до съсредоточаване на влияние в даден регион, което предопределя съответните зависимости. Когато имаме много на брой малки и разпръснати мощности, нашата система ще получи доста по-голяма гъвкавост, която несъмнено е нужна.
