Когато кажем топлофикация, в повечето случи си представяме чиновници бюрократи, с които се молим да не ни се налага да общуваме, директори с големи заплати и сметки за плащане, които традиционно не одобряваме. Всъщност това е един събирателен образ към всички доставчици на комунални услуги. За това и през последните години се полагат много усилия за спечелването на одобрението на хората и повишаване на тяхната удовлетвореност.
Двата най – сериозни повода за недоволство са сметките и авариите, които прекъсват топлоподаването към домакинствата. И ако за първите тази година Топлофикация Перник постави рекорд с най – висока отстъпка, то по отношение на авариите влезе в лоша серия в средата на сезона.
Причината е,
че когато има проблем с котела и спре топлоподаването тръбите се свиват. При пускане обратно на топла вода се разширяват и малки дупки или несъществени иначе пробиви се превръщат в проблемни участъци. За това тръгнахме по пътя на отстраняване на авариите в търсене на отговор има ли причина да се съмняваме в усилията на топлофикация за справяне с тях.
Румен, Георги, Йордан са част от имената на хората, съставляващи монтажното звено на Топлофикация Перник. В миналото щяхме да ги знаем като бай Георги, бай Йордан и т.н., защото те са майстори с много висок ценз. В екипа са общо около 20 човека, но ползват и външни фирми за допълнителна модернизация, когато е необходимо. Разделени са често на 3 екипа, но понякога се налага да се съберат всички на една авария – зависи от мащаба. Принципът, от който се ръководят, е да се свърши бързо работата, но без да се компрометира качеството.
Днес пристигат на авария по сигнал за пара в абонатна станция в квартал Мошино. Очевидно има пробив на тръба, чието местоположение трябва да се установи. Преглеждат старите чертежи на района, за да установят точното и местоположение. Те показват 3 метра от ръба на блока, а впоследствие се оказват 6 метра. Без техниката, която ползват, можеше да разкопаят пред целия блок и това да отнеме часове. Сега ползват малко устройство SebaKMT, произведено в Германия от фирма, чието начало съвпада с годината на построяване на Топлофикация Перник. Те са световен лидер в иновативните решения в областта на продукти за определяне на течове.
С малкото устройство стигат бързо до компрометирания участък. Следва разкопаване до плочата, оформяща канала, повдигането и с малък кран и едва тогава започва същинската работа и спирането на топлоподаването. И въпреки, че тук тръбите са на около метър дълбочина, са минали вече няколко часа.
Една от причините да корозира тръбата е, че плочата не покрива целия канал – някога са я направили по – малка. Това означава повече абразивни процеси. Следва изрязване на тръбата и подмяна с нова. Новата трябва да се изолира. После се връща бетоновата плоча на мястото, закопава се до получаване на равен терен и се подава сигнал на компания за възстановяване на настилката. В този момент се пуска и водата – първо по – бавно, за да не се получи нова авария и след известно време постепенно се увеличава силата и до нормалното, за качествено топлоподаване.
Не подменят големи участъци, без това да е необходимо, защото
старите тръби са дебели. Тогава така са ги произвеждали. Стената им е 5-6 мм.
След 70 години ползване и амортизация е станала 4-5мм. Новите са 3,5 мм. Освен това имат много качествена и здрава изолация с материали, които днес вече са забранени за употреба и остарели като технология. Ползват обаче най – доброто, което днес се предлага на пазара.
Питам Йордан кога ще свършат. Казва, че до края на работния ден всичко ще приключи. Този ден е кратък, ако до 18,30 си е вкъщи при семейството. Той и екипа са дошли в 08,00 на адреса. Тази авария е по – скоро малка към средна, най малко защото тръбата е на плитко. Преди няколко седмици са били на друга и там тръбата е била на 3 метра дълбочина. Тази по- тежката дълго ще я помнят. На чертежите е имало един кабел, но когато започват да копаят закачат множество други кабели, за които е не е имало информация. Единият е бил много сериозен с 20 киловолта напрежение. Можело е голяма беля да стане. Оставили са за известно време квартала без ток.
Йордан работи в този екип от 28 години. Повечето му колеги също имат завиден трудов стаж. Известен е с това, че намира време и за пчеларството. Колегите му много хвалят меда, който прави. Питам го кога намира време да произвежда мед, а той се смее, че там пчелите вършели всичко сами. За последните два месеца има много извънреден труд, защото в отоплителния сезон е така. Всъщност през другото време не е по – лесно, защото освен аварии, има и профилактика и рехабилитация на участъци, която не е по – лека задача. Трудно намират нови хора. Сега имат едно по – младо момче, започнало обучение от 2 дни и много се надяват да се задържи. Такава е работата. И в най – мразовитите, и в най – горещите дни те са навън и работят под открито небе тежък физически труд, който обаче изисква и много знания и много опит.
Отиваме при втория екип, който обслужва друга авария на ул. „Калинин“. Там тръбата е на малко по – дълбоко, но е приблизително същата като размер.
„Тук идваме за първи път“ разказва ремонтният екип.
Има много такива места. Някога се е строило с много по – качествени материали. Аварията е пред блок на място, което се използва за паркиране на автомобили. Една такава авария като я започнат работят докато не свършат – може да отнеме 4-5 часа, а може и 20 часа да отидат. Не си тръгват, ако не са изравнили всичко. Понякога има форсмажорни обстоятелства и се налага включване на допълнителни екипи, извънредни материали …само в такъв случай може да прекъснат, да изчакат нещо или някой на следващи ден.
И те разказват за голямата авария в квартал „Тева“ и за високоволтовия кабел. При тази обаче основното притеснение е след като приключат с работата, защото не се знае кога ще дойде фирмата да възстанови настилката. Длъжни са да обявят обществена поръчка и да ползват цяла година, тази която е спечелила. Напоследък обаче много се бавели и хората недоволстват.
Целият негатив е срещу Топлофикация – и хората, и общината ни дават зор, звънят постоянно да питат, а ние сме с вързани ръце. Когато могат, тогава възстановяват. Нямат право да я сменят или да извикат друга.
В този екип е най – младият като стаж член на екипа – Румен. Започнал е работа преди 2,5 години. Харесва му екипът, иначе признава, че работата е тежка и не е за всеки. Има още много какво да учи, но с всяка следваща авария придобива опит, което го прави пълноценен член.
Хората от засегнатия район ги посрещат с радост и гняв обикновено. След една авария през декември се е случило една жена да ги поздрави. Не вярвала, че ще останат, докато свършат и че ще работят до сутринта.
В 5 часа призори им донесла чай и кекс. И това ще помнят дълго, като голямата авария в Тева, при която благодарение на опита си и малко късмет не е пострадал никой. Иска им се по – често да чуват добри думи. Имат и леки аварии, но за тях са такива само защото средният стаж в екипа е над 20 години. Искат ясно да обясним на хората, че за тези 7-8 часа, които отнема средно отстраняването на един пробив, топлоподаването спира най – много за 2 – 3 часа – това е времето за същинската подмяна на компрометирания участък.
„За авариите ще говорим като за изключения“
Екипът от опитни майстори се ръководи от Йордан Йорданов от няколко месеца. Млад и зареден с много енергия, той се е амбицирал да увеличи звеното и да направят така, че да работят повече време за профилактика и рехабилитация. Кани общинските съветници да изкарат един ден с тях на терен, вместо да заседават в удобните си столове по въпросите, свързани с топлофикация. Осъзнава огромната отговорност на своя горещ стол.
„Когато се извиняваме на хората за причиненото неудобство, сме искрени. Обявяваме всяка авария няколко минути след като е възникнала. Стремим се бързо да приключим. Имаме законов срок и до сега не се е случвало да не го спазим. При по – големи аварии информираме и Общината, защото хората и там звънят.“ казва той.
Не само си пожелава, но е сигурен, че за авариите ще говорим като за изключения и това е въпрос на съвсем малко време.
