Казват, че понякога претенциите на тези от Харвард не съвпадат с възможностите им
След посещението на КъПъ от ПъПъ в съседна държава, изведнъж ми стана леко на душата. Стана напълно ясно вече, че в крехката ни и млада демокрация има приемственост, традиция! След Кире Либерало се появи Кире Либерало II. Ама кой е този Кире Либерало? ще попитат младите?
Веднага отговарям: деца, обозепочившият Кирил Борисов Борисов, в началото на 90-те, когато избухна демокрацията, взе та направи( и регистрира) с група комшии Либерална партия – Перник и естествено стана неин председател. И започна да си мечтае в тъмната фотографска стаичка (беше световнонеизвестен любител на обектива) да изкачи политическия Олимп и дори да замени тъмната стаичка с големия президентски кабинет. То, да си мечтае човек не е лошо. Не е добре, когато мечтите се повтарят публично под път и над път и се изричат с блеснал поглед., характерен за барон Мюнхаузен или Дон Кихот.
Заради тази проста причина първо перничани, а после и съвокупната българска общественост започна да го нарича просто „Кире Либерало“. А той, човекът просто си беше явен либерал – за разлика от тайните такива от СДС, Тройна коалиция, ГЕРБ, които либерално му отпуснаха края и разпродадоха България за 1 долар.
А, виж, новият Кире Либерало е друга работа! Дипломант от фабриката за висшисти Харвард (над 20 хиляди глави годишно), човек бизнесмен (макар и на дребно с хранителни добавки), видял свят (раснал в бившата колония Британска Колумбия, сега далечна провинция на Канада, където статистиката гласи, че живеят по четирима на квадратен километър). Като споменах Харвард, се сетих за мои близък приятел, уважаван американски професор, любезен, тактичен и дипломатичен, който веднъж сподели: „Ние, в научните среди, не ги долюбваме много тези от Харвард, защото понякога претенциите им не съвпадат с възможностите им…“ А пък това ме подсети за нагло – самодоволната усмивка на КП, когато се завърна от Скопие – уредил всичко, разбрал всичко, готов да реши всичко в най-кратки срокове. Също като Кире Либерало от Перник.
Ама допуснал куп гафове – исторически, дипломатически, политически, езикови с братята от Скопско, ама не знаел, че България има два моста на Дунава, ама готов да построи още два и да отвори три тунела под Балкана, за да могат войските на НАТО да се втурнат на север. На къде? Всеки се досеща. Човек с размах!
Стига да има кой да го взима насериозно. А за съжаление има и такива – като се почне от нашите „големи братя“ зад океана и някои с високи постове, тук в София, които се боричкат за титлата „най-заслужил приятел на Америка в България“. Добре, че времето пресява и раздава присъдите си безпристрастно.
Източник: Труд
