Въгледобивните региони трябва да бъдат двигател, а не жертва на енергийния преход

Въгледобивните региони трябва да бъдат двигател, а не жертва на енергийния преход. Това каза инж. Кремен Георгиев, председател на Асоциацията на топлофикационните дружества в България /АТДБ/.

Инж. Георгиев, какво е бъдещето на въглищните райони?

– Преходът към нисковъглеродна икономика изправя енергийната система на България пред големи технологични, икономически и социални промени. Те ще засегнат въгледобивната промишленост, а с това и въгледобивните региони. В много европейски страни, в това число и България, местните ресурси от твърди изкопаеми горива имат значение за производството на топлинна и електрическа енергия. Благодарение на тях се допринася за енергийната сигурност и икономическата конкурентоспособност. Те имат ключова роля в енергийната система, както в техническо, така и в икономическо отношение. Въпреки това, климатичната политика на ЕС изисква от всички държави да се подготвят за постепенното преустановяване на добива на въглища. Тук идва моментът да обърнем внимание на бъдещето на регионите, зависими от използването на твърди изкопаеми горива. Националните и регионални власти, синдикати, НПО-та трябва да се ангажират с енергийния преход и преструктурирането на въгледобивните региони. Мнението и идеите на самите работници също трябва да бъдат чути. Само по този начин ще бъде изградена реалистична визия на въглищните централи и заетите в сектора ще запазят работните си места и ще могат да изхранват семействата си.

Значи можем да кажем, че има ли желание – има и начин…

– Разбира се, трябва да се разгледат въпросите, свързани с преструктурирането на въгледобивната промишленост по време на енергийния преход и да се помисли по какъв начин те могат да се приспособят към промените. По този начин ще се запази енергийната сигурност, конкурентоспособността на икономиката и ще се изпълнят изискванията за намаляване на емисиите на парникови газове. Подготвените планове трябва да подпомогнат иновативното развитие и да развият способността за привличане на публични и частни инвестиции. Смятам, че трябва да се работи за това въглищните региони да се превърнат в индустриални зони. Нека ги направим двигател, а не да се превръщат в жертва на прехода. По този начин се създават възможности за откриване на нови работни места и развитие на икономиката на страната ни.

По-скоро възможност или риск е трансформацията на Стара Загора, Кюстендил и Перник?

– Смятам, че трябва да гледаме на енергийния преход като възможност за намиране на дългосрочно решение на един от най-сериозните проблеми – замърсяването на въздуха. Има възможност в Стара Загора, Кюстендил и Перник да бъдат изградени индустриални зони с екологично ориентирани стопански дейности. Това е постижимо с Плана за справедлив преход и финансирането по Европейския Зелен пакт.
Реформирането вече започна. Трябва да се подходи внимателно и с мисъл за тяхното развитие, защото нека да не пропускаме факта, че тези региони имат критична важност за енергийната независимост на България. Риск би било, ако се предприемат привързани решения. В такъв случай, ще се стигне до икономическа и социална криза и желаният ефект ще се превърне в дефект. Вярвам, че никой не иска да бъде свидетел на този сценарий.

Какви са възможните решения за осъществяването на справедлив преход?

– С цел реализиране на зелената политика на ЕС са необходимо мащабни промени в енергийната система. За всички нас е ясно, че ерата, доминирана от използването на въглища за производство на енергия, е към своя край. Независимо от факта, че повече от една четвърт от електричеството на ЕС се произвежда от 280 въглищни електроцентрали в 22 държави, твърдите изкопаеми горива трябва да бъдат премахнати от енергийния микс. За решението на тази така амбициозна задача е необходимо да инвестираме в производство на енергия от алтернативни и по-чисти горива от въглищата. Смятам, че един от също доказалите се работещи инструменти е повишаване на ефективността, гъвкавост и комбинирано производство. Когенерацията е ефикасна форма за производство на енергия. Тя предоставя значителни ползи, както по отношение на енергетиката, така и на околната среда.
Конкретно на въпроса Ви, именно газификацията на ТЕЦ-овете е, поне на този етап, възможният вариант за осъществяване на плавен и справедлив преход. В Европа се говори и за водоро. За европейската икономика и силно развитите страни е възможно неговото използване, но за България това гориво е много скъпо и нерентабилно. За това трябва да се насочим към ускореното използване на природен газ вместо въглища. Така ще се гарантира запазването на базови мощности, което е ключово за сигурността на електроенергийната система, както и конкурентоспособността на икономиката.
Енергийният преход в България ще бъде дълъг процес, в който своето място имат както възобновяемите енергийни източници, така и природният газ. Европейските фондове могат да подпомогнат страната ни за икономическата диверсификация и енергиен преход. Инвестиции в мощности, които използват газ като преходен източник на енергия, се очаква да бъдат сред основните дейности за финансиране по Фонда за справедлив преход. Само такова развитие би дало възможност на България да отбележи сериозен напредък в постигането на дългосрочните цели за декарбонизация. Същевременно с това ще се гарантира и енергийната независимост на страната ни. В момента България провежда политика за редуциране на вредните емисии в изпълнение на международните си ангажименти. Работи се за добиване на енергия от по-екологични горива и увеличаване на енергийната ефективност.

Ще успее ли България да се възползва от т.нар. „Механизъм за възстановяване“, който има за цел да подпомогне страните, техните местни общности и инвеститорите? Или сме закъснели …

Както вече споделих, европейските механизми са ключов фактор за плавния енергиен преход. В контекста на Зелената сделка, Европейският съюз предвижда безвъзмездни средства за подпомагане на тези страни, за които трансформацията към зелено производство ще бъде по-труден и бавен. Европейската подкрепа е насочена към инвестиции в поетапната замяна на въглищата с по-екологични горива, както и за преквалификация на работещите в сектора.