Сълзи на радост в Украйна след посещение на пернишка делегация! Сурвакари от Долна Секирна плачат като малки деца след среща с ученици на български заселници. Неописуемо изживяване и емоционален разказ на перничанката Иванка Василева за силата на българския дух пред ZaPernik.com .
Участието на пернишката група на събор на българите в Украйна се превърна в истинско емоционално събитие за хората, живеещи там, разказва пред zaPernik.com главният експерт Иванка Василева, която е била част от делегацията, като представител на Община Перник.
ПРЕДИСТОРИЯ
Идеята за културен обмен е тръгнало от среща между народния певец Илия Луков и кмета на Перник Вяра Церовска и написването на едно писмо до Асоциацията на българите в Украйна. Председател на тази организация е един изключителен българин Антон Иванович Киссе, народен представител в Украинския парламент , който всъщност се грижи за българската диаспора в Украйна. Следва покана за посещение от Асоциациата до Община Перник. Именно перничани са първата толкова голяма българска група, посещаваща украинските българи. Тя наброява 32-ма души – сурвакари от Долна Секирна, каза Василева.
СЪБОРЪТ
Едни от първите заселници в този край на Украйна са били 36 души перничани от село Богданов дол в далечната 1765г. По-късно този район започва да се нарича Нова България, издавани са български вестници, запазени са български празници, като Ивановден, Йордановден, Гергьовден. 98 процента от населението са с български корени. Общият брой българи, деца на преселници в Украйна са 250 000 души. Именно тези български заселници са започнали да правят събор на българщината, на който се събират хиляди души. През годините са идвали различни известни български представители, но за първи път групата от Перник е най-голяма.
Съборите представят българските традиции, а български преселници осмо поколение пеят позабравени български песни като „Тодора на нива ходеше” и „Елено моме, Елено”.
Българските преселници говорят на чист български език, но това, което е впечатлило перничани е, че езикът им се е запазил със старите думи и изрази. Например те обожават председателя на Асоциацията Антон Киссе, наричат го „харен челяк”. Казват: „ние сме станали рано от зарана, по изгрев слънце. Взели сме всичко каквото можеме, за да ви видиме и вие сте като алтъни”. Голяма част от тази диаспора са запазили българските предания и приказки, преденето на хурка, старите си снимки и спомени от България, старите български черги, покривки, плетените месалчета… а перничани били посрещнати с табели „Добре дошли!”
Тази година за първи път съборът се е провел в Акерманската крепост, а не както е било досега – в Одеса.
„Акермаската крепост е паметник на културата, построена още 13-15 век. Заместничката на Киссе Светлана Драгнева ни казва: това си е нашата крепост – Онгъла на Аспарух. Това са нашите места, ние сме били прокудени и сега просто се връщаме”, разказа Иванка Василева.
Ето нейния емоционален разказ и за това какво са преживели перничани по време на престоя си сред българите в Украйна!
ПОСРЕЩАНЕТО
Представете си едни 130-килограмови мъже, корави българи, отиват на Акерманската крепост, облекли своите сурвакарски костюми, с маски и звънци. И се получава някакво ехо, става народа и започва да аплодира.
Имахме около три-четири участия, а не както беше предвидено само едно.
Фестивълът се откри от един 93-годишен българин с неговите правнучета.
Започна българският химн. 10 000 човека пяха на крака българският химн и се държаха за сърцето. А нашите мъже плачеха под маските. На няколко пъти на нашите хора им ставаше зле, даже се притичваха хора, които ги питаха да свалят ли маските. Под 33 градуса жега тези пернишки мъже не свалиха маските и костюмите. Не си спомням друг път сурвакарите ни да са стояли по 12 часа със звънци и маски. Никога до сега не съм виждала сурвакар за подарява звънците си. Част от групата сваляше звънчетата си и ги подаряваше на хората. Звънците за сурвакаря, не само че струват скъпо, но и са като негови деца, а те ги даваха на хората в Украйна като скъп спомен за това преживяване, като символ на българщината. Хората искаха всяка минута да се снимат с пернишките сурвакари, късаха червените лентички от костюмите им за спомен.
Един възрастен човек от родопския регион, четвърто поколение преселник каза: Много ви моля, дайте ми едно звънче, аз съм колхозник, искам да ходя и звънчето да ми подрънква и да ми напомня за Майка България. Едно момиченце на осем годинки каза: Вие сте от истинската Майка България!
Никога не бях виждала преди на българска крепост толкова български знамена. Аплодисментите за перничани не стихваха, всички плачеха. Имаше много голямо медийно отразяване от местните медии.
Когато завършихме с българското хоро на Илия Луков, 30-те човека сурвакари, цял ден под парещото слънце, свалиха маските си и се хванаха на хорото. Няколко пъти коментираха телевизии, дипломати, че не са виждали български мъже и жени да танцуват на хорото със звънци. Това направиха перничани – сурвакари. Сурвакарите ни след тези три дни казаха, че са отслабнали с по 5-6 килограма, но те успяха да издържат, цялата емоция ги държеше.
КУЛМИНАЦИЯТА – НА СРЕЩА В БЪЛГАРСКОТО УЧИЛИЩЕ
Поканиха ни на посещение в град Болград – най-големият български град на територията на Украйна. В този град има 160-годишна българска гимназия, която е създадена още на 28 юни 1858 година от Княз Никола Богород. 2001 година е подписан протокол между България и Украйна в тази гимназия да се преподава само на български език.
При влизането ни в гимназията, само с прозвъняване на едно училищно звънче, излязоха всички ученици. Нашите момчета прецениха, че трябва да покажат традицията и там. Няколко човека се облякоха с носии, и със звънците и маските. Беше…..не можехме да говорим от вълнение. Всички учители, всички деца плачеха. Сурвакарите също плачеха, част от тях ми казваха: „Ванче, изтекоха ни сълзите”.
Когато влязохме в една от класните стаи, те ни посрещнаха с песента „Българин да си, където и да си”. Децата ни посрещнаха, прегръщаха, казваха ни: нека да ви пипнем, вие сте от истинската Майка България. Посрещнаха ни с българските символи, знамето, герба, българският химн, буквално ни изкараха извън равновесие. Показаха ни и етнографска сбирка. Всички деца бяха облекли граовски носии, танцуваха граовски танци, пяха българските песни. Групата от Долна Секирна реши една от най-красивите маски, която е печелила в европейска класация, да я подари на училището…. ами… 56 учители, не зная колко деца и нашите…то се получи един рев, никой не можеше да коментира този момент.
В края на посещението бяхме много уморени, не бяхме почти спали и на качване в автобуса, един от нашите запя „Хубава си моя горо” и всички запяха…не зная какво беше това усещане.
От 20-30 години ходя с групите къде ли не. Но такова усещане…. никога не съм плакала толкова много, върнахме се заредени и още го преживявам. Бяхме изкарани извън равновесие. Самите ние усетихме как се обединихме, как този събор ни сплоти, как имахме усещането за единение, за силата на българщината. И този стремеж на хората в Украйна да запазят българщината…това всъщност защитава и нашите национални интереси, разказа пред ZaPernik.com Иванка Василева.
На изпроводяк гостите от пернишко били заведени в едно заведение направено от хора с българско потекло, лекарка и съпругът й иконописец. Перничани похапнали истински български гозби- варен боб, картофи, качамак, салата и българска ракия.
Като резултат от тези вълнуващи срещи бе решено, че този културен обмен ще продължи. За в бъдеще кметът на Община Перник Вяра Церовска е решила да бъдат поканени български деца от Украйна на гости на град Перник.
Вижте още снимки от вълнуващото посещение на истинските перничани! Тези, които славят Перник по правилния начин! Тези, с които трябва да се гордеем!
Leave a Reply
Трябва да влезете, за да публикувате коментар.