София, как прекарваш лятото?
Радвам се на лятото и цялото щастие, което то предоставя. Бях на море, направих преход в любимата ми Рила. Събирам вдъхновение и заряд за бъдещите ми планове, а те са свързани с изкуство. Тази година се навършват 20 години от излизането ми от анонимност с емблематичната ми песен, „ Син Талисман‘‘ и смятам да почета повода с концерти, като първият ще бъде в клуб „Строежа“ в София през ноември месец, стига да не ни затворят.
Много бих искала да направя концерт с пернишкия камерен оркестър, “Орфей‘‘ по диригентството на Райчо Христов. Мислите ми в момента са насочени към дълбините на душата и изкуството.
Не спираш да се вълнуваш за политическия живот у нас, въпреки музиката?
Обрах емоцията. Мисля си, че ще умра от емоции някой ден. Е, работя върху тях целенасочено и осмислено. Винаги съм била активна и съм изразявала мнение. Все още държа ръката си на пулса на България, защото съм българка и защото се интересувам как живеем, в какви условия и при какви обстоятелства.
Не съм политически анализатор нито социолог. Имам един ключов въпрос обаче – Кой ще прояви “топки‘‘ и ще обясни на обществото, че България е дадена като концесия 2007г и да каже при какви условия и срещу какви загуби?
Кой ще прояви смелостта и би разтрогнал тези договори и подобрил в името на просперитета на държавата? Не ми се ядат пластмасови домати при положение, че мога да си ги отгледам в пустеещата земя. Пример приложен от елементарното достойнство. Други не са нужни. Живеем в абсурд!
Родиха ли протестите от миналата година промяна?
Бах на протестите миналата година и вярвах, че протестите този път ще родят лидери. Не, не се случи. Огорчена съм от факта, че стари познайници яхнаха чистата енергия и пият от чиста кръв за да пречистят замърсената си такава. Политиката в България се превърна в ООД.
Не съм щастлива с това, което се случва в момента. България е в парламентарна криза. Предстои социална такава, както и икономическа ако продължаваме да съществуваме в тази псевдо реалност.
Случващото се в момента на политическата сцена или тепих говори, че българина не е узрял и няма самочувствието да изисква и защитава правата си. „ Земи огин запали ме, направи ме пепел‘‘ е лайт мотива на живота ни. Ми на мен лично ми писна да се възраждам като птицата Феникс всеки път. Искам да надграждам и затова реших да осмисля живота си със смелото решение да направя школа за пеене в Перник. Да, давам си сметка колко отговорна мисия е това, но и съм щастлива, защото музиката е чиста енергия и чрез нея човек може да изрази себе си, да се разтуши и успокои.
Замислете се, защо имахме толкова успели спортисти във времето, имахме хорово изкуство печелещо световни призове?
Един от отговорите е, че тогава още от крехка възраст в училище идваха тренъри от всяка област, било то спорт или изкуство и ни вземаха в клубовете им за да ни помогнат да доизградим талантите си. Имено към завръщането на тази традиция се стремя, дори и смело.
Смятам, че има какво да дам на прохождащите в живота млади хора и достатъчно красота, която ще се опитам да им предам насочвайки ги към вълшебният свят на музиката.
Школата ще се помещава в читалище “ Нови хоризонти‘‘ на ул. Радомир 1. Всеки желаещ може да се запише. Стартираме на 30 септември.
